Сърбия PoИзвънредните парламентарни избори в Сърбия ще потвърдят курса на страната към евроинтеграцията, макар сърбите да не са готови за влизане в ЕС на всяка цена, счита старши научният сътрудник от Института към РАН Пьотр Искендеров.

 

Премиерът на страната и лидер на управляващата Сръбска прогресивна партия Александър Вучич на 17 януари заяви, че изборите ще бъдат тази година и ще потвърдят политиката на сближаване с ЕС. Той отбеляза наличието на социален конфликт в страната, който ще блокира реформите и който трябва да се разреши. Според него, правителството се нуждае от пълен 4-годишен мандат, за да може до 2020 година да завърши реформите, необходими за влизането в ЕС.

 

Според Искендеров, настоящата власт в Сърбия се нуждае от изборите, за да получи мандат за прилагане на непопулярни решения.

 

«Няма да скриваме, че настоящата управляваща коалиция начело с премиера Александър Вучич тегли към Брюксел, а не към Москва. Но за да се прилагат непопулярни мерки за влизането в ЕС, за да се съхрани политика на военен неутралитет, властите се нуждаят от подкрепата на избирателите. Така че идеята за предсрочни избори обединява и опозицията, и управляващите кръгове. По този въпрос те имат консенсус», — допълни Искендеров.

 

Според експерта, ако съдим по днешната ситуация, то опозицията има малки шансове за победа.

Сърбия Русия помощ 60

«Трябва да имаме предвид, че опозиционният лагер не успя да се обедини. Шешел и Радикалната партия нямат голям шанс. Някогашната управляваща партия на Кощуница се раздроби», — каза Искендеров.

 

«От днешна гледна точка, управляващата коалиция ще успее да запази властта, това ще й позволи да взема решения, в това число такива с прозападен характер», — добави той.

 

Искендеров отбеляза, че днес се решава въпроса за избора за външнополитическа ориентация на Сърбия. Въпросите тук са няколко. В частност, проблемът с бежанците.

 

«В страната се отнасят много критично към политиката на ЕС по този въпрос, подозират лидерите на ЕС и конкретно на Германия в това, че те се опитват да превърнат Сърбия и другите балкански народи в санитарен кордон, за да разполагат там бежанци, които по едни или други причини са неизгодни за ЕС. Т.е. терористи и т.н.

В сръбския печат има вече материали, в които се говори за планове за създаване в Сърбия на постоянни лагери за няколко десетки хиляди бежанци чрез парите на ЕС. Става въпрос за тези бежанци, които не искат да напускат шенгенското пространство. Всичко това безпокои сръбското общество», — подчерта експертът.

 

Белгарад трябва да определи и военно-политическия си курс.

Сърбия 0

«Хърватия има намерение да разположи на своя територия американски ракети. Сърбия е принудена да реагира на това и може да го направи по два начина: или да сключи споразумение с Русия за закупуването на противоракетни системи, или да подаде молба за членство в НАТО», — счита експертът.

Косовският проблем съвсем не е изгубил силата си.

 

«Още миналата пролет ЕС чрез устата на Германия и лично чрез Франк-Валтер Щайнмайер постави на Сърбия нови условия, фактически ултимативни условия, които касаеха нормализиране на отношенията с Прищина — Сърбия да се откаже от реална подкрепа на косовските сърби и да признае независимо Косово, ако не де-юре, то поне де-факто», — припомни експертът.

 

Според него, изострянето на ситуацията в други райони на Европа, изостряне на отношенията между Русия и ЕС, проблемът с бежанците и други въпроси изтласкаха проблема около нормализирането на отношенията между Белград и Прищина на заден план.

Като цяло сръбското общество подкрепя евроинтеграцията, но не на всяка цена, — допълни експертът.

 

«Всичко зависи от това, как ще се формулира въпросът. Когато в Сърбия се проведе допитване за това, подкрепяте ли вие влизането на страната в ЕС, то около половината, а и повече сърби отговориха на въпроса положително», — отбеляза Искендеров.

 

«Но щом в тази формулировката се включи цената, която трябва да се заплати за влизането на Сърбия в ЕС и се включваха точките «за признаване независимостта на Косово, за «разрив в търговско-икономическите споразумения с Русия», «за отказ от военния неутралитет», веднага две трети заявиха, че на такава цена Сърбия не бива да влиза в Европейския съюз. 

В това отношение общественото мнение в Сърбия не е единно», — подчерта той.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;