Китай gВ Близкия Изток влиза Си Цзинпин. В близките дни китайският лидер ще посети Иран, Саудитска Арабия и Египет. На фона на изострените отношения между Саудитска Арабия и Иран, както снемането на санкциите срещу Иран и войната в Сирия, тази визита ще придобие още по-голямо значение. Отстоявайки националните си интереси, Китай действа в пълна геополитическа координация с Русия.

 

Китай и до момента участва активно в Близкия Изток — разбира се, не така забележимо, както САЩ, Русия или Европа.

 

Но ако до неотдавна за Китай в региона се говореше само, че Пекин купува близкоизточен нефт и предлага инвестиции, то Поднебесната вече е въвлечена в множество сюжети. Повече от ясно е, че Китай, за разлика от Русия, няма да участва пряко във военния конфликт в Сирия. За разлика от САЩ той няма в региона военни бази, но Пекин отдавна надхвърли собствения си минал формат на най- голям купувач на суровини. Китай участва в преговорите за иранската ядрена програма, участва в преговорите за Сирия, а сега Си Цзинпин ще посети две държави, намиращи се в остра фаза на конфликта: Иран и Саудитска Арабия.

 

Разбира се, визитата на председателя на КНР е планирана дълго преди екзекуцията на шиитския проповедник ан-Нимр и щурмуването на посолството на Саудитска Арабия в Техеран. Пътуването е подготвено преди почти година, както съобщи китайският посланик в Иран. Но за тази година се случиха извънредно много неща — беше сключено споразумение за иранския атом, започна руската военна операция в Сирия, скараха се Рияд и Техеран — т.е. визитата се случва в нова реалност. Макар конкретните точки от посещенията на Пекин да се запазват при всеки годишен сезон.

 

Ключовият момент на посещението ще бъде Иран. Председателят Си ще пристигне в Техеран на 23 януари, след завършване на посещението си в Саудитска Арабия и Египет.

 

Иран продава на Китай нефт, получава от него инвестиции и технологии, оръжие, строи заедно с него газопровода «Мир», който ще транспортира иранския газ в намиращия се между Иран и Китай Пакистан, така газопроводът ще се превърне във важна част от голямата икономическа дъга, която строи Пекин, по която ще преминава и новия Път на коприната. Китай може да даде на Иран, както преди това на Пакистан, десетки милиарди долари под формата на инвестиции, надежден пазар и геополитическа помощ. Последното е най-важното.

 

Иран е една от малкото държави в света, която притежава пълен суверенитет. Опитите да се блокира и смачка Иран бяха свързани не просто с желанието да се избавят от един самостоятелен играч в Близкия Изток, но и с алтернативния за западната демокрация модел на държавно и социално устройство. Иран устоя на натиска, но с мощната подкрепа на Русия и Китай. Сега, когато Москва влезе в конфликт със САЩ, настъпват нови възможности за стратегическо сътрудничество между Техеран, Русия и Китай.

 

Иранският пазар има огромен потенциал — както за инвестиции, така и за търговия. Експортните възможности на Иран също са огромни. Русия, Китай и Иран имат общи геополитически интереси.

Китай -a

Иран иска по-бързо да стане част от руско-китайския алианс, който има размерите на глобална евразийска организация, в чийто център на вниманието е не само сигурността, но и икономическото развитие на членовете й.

 

В сирийския конфликт, където Русия и Иран заедно помагат на Дамаск, Пекин също е на страната на Асад. Повече от ясно е, че възстановяването на Сирия, където проливаха кръвта си ирански войници, където воюваха руските пилоти, ще легне главно на плещите на Китай.

 

В Пекин добре разбират също, че без сериозно успокоявана на ситуацията в Афганистан нито един от проектите на новия Път на коприната няма да бъде стабилен — както средноазиатските, така и преминаващите през съседен Пакистан. По същия начин за регулиране на ситуацията в Афганистан е заинтересован и Техеран, защото за 37-те години след провъзгласяването в Иран на ислямската република, около нейните източни граници, в съседен Афганистан се води интензивна война.

 

Още една обща за Пекин и Техеран гледна точка е западният съсед на Иран — Ирак. Бившата мощта регионална държава в момента е полуразрушена и воюваща. В елита й се води постоянна борба между проамериканските марионетки и проиранските шиитски сили. В същото време повече от половината иракски нефт се купува от Китай. Затова е разбираемо, че един от ключовете за стабилизиране на връзките с Багдад е в ръцете на Техеран. Затова председателят на КНР няма да замине за Ирак, не толкова от съображения за сигурност или поради слабостта на иракското правителство.

 

В Иран съществуват опасения относно мощното китайско проникване в Ирак и граничните с Иран провинции на Пакистан. Но всички знаят, че Техеран разбира, че за разлика от американците, китайците няма да използват съседите на Иран за дестабилизация на ситуацията в страната им.

 

Повече от половината купуван нефт от Китай е от Иран, Ирак и Саудитска Арабия. Затова визитата на Си ще започне от Ер-Рияд — където той няма как да избегне въпросите за китайско-иранското приятелство. Пекин винаги е успявал да наложи добри отношения между двете страни от Персийския залив — защото всички се нуждаят от богат клиент, който не се натрапва във вътрешните работи, а и им продава оръжие. А Китай продава оръжие не само на Иран, но и на Саудитска Арабия — неотдавна той достави дори напълно съвременни балистични ракети на Саудитска Арабия. До неотдавна саудитите бяха главният износител на нефт за Китай — но Русия ги настигна. Затова е разбираемо, че на база икономическите и геополитическите фактори Иран е голям приоритет за Китай.

 

Да не забравяме, че Китай купува суровини от целия свят.

Преди няколко месеца американците съобщиха, че Китай води преговори за военно-морската база в Джибути — малка африканска страна, разположена на юг от Саудитска Арабия на входа от Червено море в Индийския океан.

 

Китай има много добри позиции и в намиращия се на западното крайбрежие на Червено море Судан. Големи китайски инвестиции вървят и към неговия северен съсед Египет. Именно в Кайро Си Цзинпин ще стъпи по пътя от Ер-Рияд за Техеран.

 

Фелдмаршал Сиси получава голяма финансова помощ от Саудитска Арабия, но изобщо не участва в нейните антиирански конспирации. Сближаването на Сиси с Русия и Китай (египетският президент миналата година присъства на парадите в Москва и Пекин) стана едно от потвържденията за слабите американски позиции в тази важна арабска държава. Египет е важен за Китай и заради Суецкия канал — без който по принцип е невъзможна каквато и да е морска търговия между Европа и Китай.

 

Китай разбира, че никакви техни инвестиции зад граница, които са им необходими, за да гарантират суровините за страната им, не са защитени, докато светът е еднополярен.

 

Големият китайски флот на този етап се създава. И макар китайците да проведоха демонстративни военни учения с ирански моряци, е повече от ясно, че Китай не е способен сам да защити доставките на суровини по море.

 

В отношенията си с която и да е държава Китай преследва единствено собствените интереси. Но главния проблем на Пекин днес не е да прикрепи по-стабилно към себе си една или друга държава, а да си гарантира благоприятен за държавата геополитически климат. Китай се нуждае от нова архитектура в международните отношения, от нов баланс на силите — и той работи над това заедно с Русия.

 

Сега Си Цзинпин ще има възможност да демонстрира, че Пекин е в ролята на помирител на саудитско-иранския конфликт — дори ако от това не последват никакви реални резултати. Самият факт, че Китай поема ролята на помирител ще увеличи влиянието на Пекин на световната сцена.

 

Още повече, че регионът вече е почти прочистен от световния жандарм САЩ. Точно затова там се търси онзи геополитически «лекар» с голяма тежест, който да успокои нещата.

 

Заедно с Русия, която в последно време е в ролята на «хирург» по тежки и почти политико-онкологични операции, на Китай напълно му подхожда ролята на геополитически «психолог».

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;