9 май vladimir-putin-dia-da-vitoriaМатю Рожански, директор на института Кенън, изучаващ Русия и бившия СССР.

През 1960-те години Джон Кенеди беше кандидат за президент и заяви, че САЩ ще спечелят ракетната надпревара със СССР. После той разбра, че това не е възможно и напълно промени политиката и отношението се към СССР.

Освен секретните данни президентите на страната получават детайлни аналитични доклади, при това имат достатъчно време да ги проучат.

Що се отнася до Русия, основателят на нашия институт Джордж Кенън през 1946 година написа, че Русия винаги има огромни възможности както за сътрудничество със Запада, така и за борба с него. Затова Русия трябва да се възприема насериозно. Най-неефективен партньор на Русия на Запад ще бъде този, който много говори, но нищо не върши. Руснаците считат това за признак на слабост. По-малко риторика, повече действия — това е много важен принцип.

Друга американска класическа грешка: ние се опитваме да натрапим на Русия нашите представи за идеалното държавно устройство. Подобен подход може да се приложи към някои скромни, малки държави, но при такива огромни държави — като Китай и Русия — това съвсем не върви.

Считаме, че това е коренът на нашите противоречия. За изминалите 25 години руснаците нито веднъж не са видели готовност от страна на САЩ да възприемат държавата им такава, каквато е тя в действителност.

Много руснаци са убедени, че американската мечта е да видят Русия на колене, в робско положение. Не съм съгласен с това, американците искрено желаят доброто на Русия.

От друга страна, ние не можем да определяме какво е «добро» и кое е «лошо» за Русия. Та ние дори не можем да формулираме това понятие и по отношение на собствената ни държава.

На база на какво или кое да бъде сравнението, за да определим кое е доброто и кое е лошото?

Ако сравним с Иран, то ние сме доволни от ситуацията в Русия. Ако сравним с Великобритания или дори Франция — картината е обратната. Русия има недостатъци в икономиката си, в жизненото равнище на населението. Американците искрено искат руснаците да живеят добре.

Разбирам, че самият факт, че някой чужденец иска ли не иска нещо за друга държава може да бъде неприятен, но това е обективната реалност: жителите на САЩ искат много неща за целия свят. Това е черта на нашия характер. Може би е негативна, но е безсмислено да я отричаме. Всеки американски лидер е длъжен да подчертава, че положението на хората по целия свят, дори в Африка, е много важно за него.

Неотдавна четох американски книги за СССР, публикувани в периода на Брежнев. Авторите сравняваха живота в СССР и САЩ, Те отбелязваха, че в големите градове всичко е добре, но от морална гледна точка разликата е значителна. Американците биха искали всички хора да имат такива права и свободи, каквито имат самите те. Това е много странен инстинкт…

Струва ми се, че компромис по отношение на Сирия и борбата с ИД може да бъде постигнат много лесно: трябва само да се съгласим, че въпроса за бъдещето на Башар Асад ще се обсъжда най-накрая. Това може да промени изцяло отношенията между Русия и САЩ. Така враждата ще се замени с партньорството.

Що се отнася до Русия, надявам се в близките шест месеца да видим позитивни промени в ситуацията в източна Украйна — местните власти с подкрепата на Русия да проведат избори и да предадат контрола на границите на Киев. Без това подобрение в отношенията едва ли са възможни.

Нашия президент ясно каза, че Асад трябва да си иде. Т.е. отсрочката по отношение съдбата на Асад  е вече значителна отстъпка от страна на Вашингтон.

Ако той си бе тръгнал веднага, преди три години, щяхме да избегнем кръвопролитието. Затова Асад беше символ, срещу когото воюваха всички въстаници.

Ние не сме слепи. Виждаме каква е реалността, както и вие — очевидно е, че Русия не е в такова изгодно положение, в каквото беше тя преди 40 години, макар да я възприемаме като международен играч и в момента. Но САЩ наистина критикуват Русия по-често и по-гръмко от другите страни, независимо от това, че за нас последствията от действията на Москва са сравнително ограничени.

В американското възприятие Русия в значителна степен е част от миналото, а не от бъдещето. Ние усещаме, че звездата на Русия залязва — такова е нашето впечатление. Но подчертавам, че това може да се измени в един момент.

Поведението на Русия е като поведение на шахматист, който вижда, че ще изгуби партията. Неприятно му е, че губи и решава да преобърне шахматната дъска, разпилявайки фигурите. Подобна реакция заплашва самия фундамент на системата.

Ако на звездата на Русия й е писано да изгрее на небосклона през XXI век, то това ще се случи само тогава, ако страната се развива с помощта на съвременни методи. Не само по пътя на териториалната експанзия с опора върху «тежката сила», но и с помощта на увеличаване привлекателността на Русия. Тя може да бъде основана на базата на силна икономика, добра демографска структура, комфортни условия на живот в страната, включително здравеопазването, образованието и съвременната инфраструктура.

Нещо повече, необходимо е такова правителство и законова система, които да поощрят креативността, предприемчивостта и свободата на самоизразяване. Само така може да се развива една държава в съвременната епоха.

Из интервю на Алексей Наумов с експерта-русист Матю Рожански от института Кенън.

News Front публикува материала само, за да могат читателите да се ориентират по-добре в позицията на американските експерти.

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;