Турция 7Съпредседателят на ДПС Четин Казак се закичи във Фейсбук с титлата «Аз съм Истанбул».

 

И в социалните мрежи тръгнаха познатите дъвки — защо всички сме Шарли и се молим за Париж, но не изразяваме съпричастност към случилото се в турския мегаполис. Причината е проста — Ердоган сам си го направи. Колкото и еретично да звучи това.

Турция на практика е воюваща държава. След десетгодишно примирие турският президент наново стартира конфронтация с ПКК. Лъже, че се бие с Ислямска държава, а на практика пуска бомби срещу териториите, населени с компактно кюрдско население. А те, както знаем добре, са едни от основните играчи на бойното поле срещу Ислямска държава. Излиза, че Ердоган подкрепя ислямистите в битката им със старите му врагове — кюрдите и сирийският режим на Асад.

 

Многократно в медиите се появяваха информации, че базите на Ислямска държава са на турска територия. Че Анкара всъщност помага на терористите с пари, оръжие и логистика. Тоест на практика Ердоган сам се вкара в капана — той е точно от едната страна на барикадата. С което и заложи на карта живота и здравето на обикновените турски граждани. Изправени пред ежедневната заплаха от бомбен атентат. Просто защото живеят във фронтова държава. И това е неумолимата истина, колкото и да скърбим за невинните жертви в Истанбул.

 

Ердоган в никакъв случай не е невинен. Години наред точно той налагаше нормите на Шериата в турското общество. Самият той плю неколкократно на заветите и светската държава, завещани от Кемал Ататюрк. Ревизионизма и пълзящият ислямизъм на Партията на справедливостта доведе днешните беди на главата на турския народ. Но когато се съюзиш с Дявола трябва да се готвиш за най-лошото. Както добре е известно, обаче, няма огън без пушек. Имаше ли димни сигнали, че нещо гнило очаква Турция? Безспорно — още от премиерстването на Ердоган, та до сега.

 

Всички знаеха, че той ще управлява като най-типичен азиатски сатрап и диктатор. С уклон, разбира се, към пълзяща ислямизация. Но международната общност мълчеше. А гласовете в самата Турция бяха смазвани. Нали помним добре образователната реформа на Ердоган? Държавата да назначава ректорите на ВУЗ-овете. Сещаме ли се за бруталната разправа с екозащитниците от площад «Таксим», които протестираха срещу застрояването на парка «Гези». Не сме забравили и речите на Ердоган в Македония, Косово и Босна, където буквално призова за възраждане на Османската империя. В Германия пък обяви местните турци за свои агенти за влияние — поданици на експанзивния великотурски шовинизъм.

 

Благодарение на него служители в администрацията се задължиха да спазват ислямските правила при подбиране на работното си облекло. Млади хора пък бяха глобявани, че демонстрирали любовта си на публично място и се държали за ръка. Какво друго да очакваме от члена на забранената в Египет секта «Ислямски братя»? Той се заигра опасно с джихадистите и сега бере горчивите плодове на своя труд. Пося ветрове и сега жъне бури.

 

Посегна на свободата на словото, сдуши се със Саудитска Арабия и се изпокара с всички останали. Обтегна отношения с Израел, България, Русия, ЕС дори (държейки ги в шах със заплахата, че ще пусне 2 милиона бежанци по посока Стария континент).

 

Рекетьорът, бълнуващ султанския престол е виновен за касапницата в Истанбул. И няма защо да се окичваме с титли и солидарност. Защото съчувствието на насилник не е човечност, нито цивилизованост. А проста проява на глупост. Питайте жените в Кьолн Те знаят защо.

Мариян Тончев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;