287762_originalСнимките са направени преди повече от 70 години.
Момиченцето на снимката е 2-годишната Чеслава Хжановская от с. Кути (Иваново-Франковска област, Западна Украйна). Детето с ангелския вид гледа в обектива на камерата…А това е последната й снимка. През април 1944 г. селото е нападнато от бандеровци. Спящата Чеслава е закована за детското си креватче с щик. Защо? Защото била НЕ-украинка.

291032_original 288865_original

2-годишната Чеслава Хжановская била прободена с щик. А 18-годишната Галина Хжановская бандеровците взели със себе си, изнасилили я и я обесили в гората. На снимката долу – Галина Хжановска, селското момиче в национална блузка, широко се усмихва пред обектива. Защо я изнасилили и обесили? За същото. Тя била НЕ-украинка.

288246_original

Всички НЕ-украинци в село Кути трябвало да бъдат унищожени. Такива били около 200 човека – поляци и арменци. Да, да, арменци. Да, имало и такова неголямо малцинство – полски арменци. Те живеели в Карпатите още от Средновековието. Повече няма такива. Всички били изколени заедно с поляците през 1944 г. когато Волинското клане стигнало до Прикарпатието.

В селото живеели смесени семейства. Полякът Франциск Березовски имал жена украинка. А жената имала племенник-бандеровец. На Франциск Березовски му отрязали главата, сложила я в чиния и я поднесли на жена му – „подарък“. Племенникт поднесъл подаръка. След издевателствата жената полудяла. Местният свещеник-униат се занимавал с подстрекателствата в селото.

Волинското клане е само един от кървавите епизоди. Какво е това Волинско клане? Това е етническа чистка в Западна Украйна. Бандеровците прочистили Западна Украйна от НЕ-украинците през 1943-1944 г. Най-вече клали поляците (те били най-много от всички НЕ-украинци), но и на останалите не им се разминало. Чистката била извршена от Украинската Въстаническа армия (УПА). Хората така и ги наричали – касапите.

289620_original

 

Това е Мария Грабовская, полякиня, която била убита от бандеровците с 3-годишната й дъщеря на 10. 11. 1943 г. в село Бложев Горна, Лвовска област.

290675_original

А това е Игнаций Замойский с 15-годишната си дъщеря на 22 януари 1944 г. Те били одушени в село Буще, Бережанский район, Тернополска област.

289876_original

Пак на 22 януари 1944 г. в село Буще бандеровците убили и тази жена с двете й деца (полско семейство Попел). Но те сами си били виновни. Всички те тримата били НЕ-украинци.

289332_original2

А ето полското семейство Щайер, майка и двете й деца в дома им във Владинополе през 1943 г. Три от 80 000-те жертви по време на Волинското клане.

291032_original

На 30 август 1943 г. бандата УПА под командването на Иван Климчак по прякор „Лисият“ изклала цяло едно полско село. Убити били 529 човека, в това число 220 деца. Полякът Хенрих Клок по чудо останал жив, бил ранен и го сметнали за мъртв. Точно до него, над трупа на Мария Есинюк бил 5-годишният й син и отправял молби към майка си да си отидат у дома. Момченцето така и не можело да разбере, че майка му вече я няма. Към момченцето се приближил бандеровец и го убил с изстрел в главата. Логиката на геноцида била деца да не се оставят живи. Украинците от УПА научили това от немците. Същият главатар на бандата „Лисият“, който изколил село Воля Островецкая преди пристигането на УПА бил полицай. Служил при немците в 103-ти батальон шуцманшафт („охранителна полиция“, карателни отряди). Полицай бил и „главнокомандващият“ УПА Роман Шухевич ( 201-ви батальон).

На снимката – жертви на бандеровското клане в селцето Германовка, район Луцка, 28.11. 1943 г.

290091_original

Още един епизод от „национално-освободителната“ борба, село Катериновка, май 1943 г.

Момиченцето в центъра, Стася Стефаняк – убита. Нейната майка Мария Боярчук също била убита, в същата нощ. Заради мъжа й. Смесените семейства предизвиквали особена ненавист сред убийците. В село Зеласие Королецкое (Тернополска област) на 7 февруари 1944 г. има още по-жесток епизод. Бандата УПА нападнала селото с цел клане на полското население. Около 60 човека, главно жени и деца, били натъпкани в помещение. Изгорили ги живи. Един от загиналите бил от смесено семейство – наполовина поляк, наполовина украинец. Бандеровците му поставили условие – той трябвало да убие своята майка-полякиня, тогава ще го оставят жив. Той отказал и бил убит заедно с майка си.

Из показанията на свидетеля Тадеуш Которски, жител на полското село Ружин.
„На 11 ноември 1943 г. нашата група за самоотбрана в Ружин и Трускоти отбиваше опитите на УПА да влезе в тези села. На другия ден напуснахме Трускоти. Там тежко беше ранен в крака Стефан Сковрон, на 18 години, пълен сирак, мой добр другар. Оказахме му първа помощ, той помоли да го оставим около дома на съседа ни Гнат Юхимчук. На другия ден Стех Шимак тръгна да го вземе. Оказа се, че гой вече не е жив. Беше му разпорен корема, вътрешностите му бяха извадени, очите му бяха избодени, а обувките му бяха снети от краката му. Скоро обувките му бяха забелязани на краката на един жител на село Люблинец.

291190_original

 

293606_original

Голяма трагедия за мен беше смъртта на украинеца Иван Аксютич и сина му Сергей през есента на 1943 г. Човекът беше на години, Иван добре живееше със съседите си, не се вмъкваше в политически интриги, имаше смелостта да не подкрепя украинските националисти. Убиха го в село Клевецк с участието на племенника Леонид, който за родния си чичо избра страшна смърт – разпори живото му тяло с пила. Синът му Сергей бе застрелян“.

Бандеровецт Ленка Аксютич, който носеше откриднатите обувки, за които става въпрос по-горе, бил типичен убиец от УПА. Намерил ранения поляк, разпорил му корема, извадил вътрешностите, снел обувките. Родният си чичо-украинец, който не подкрепял бандеровците, също убил зверски.

На снимката – убито от бандеровците семейство в Мациев, февруари 1944 г.

292734_original

А това са отрязани пръсти. Преди да убият жертвите си бандеровците ги изтезавали.

Не трябвало НЕ-украинците да умират просто така. Трябвало да умират в мъчения.

А на тази полска жена й жигосали тялото с нажежено желязо, опитали се да й отрежат дясното ухо.

291804_original

По време на Волинското клане бандеровският садизъм разцъфнал с цялата си прелест. На снимката – жертва на бандата УПА от влака Белжец – Рава – Руская, 16 юни 1944 г. Нападението било извършено от бандита Дмитро Карпенко. Този бандеровски „герой“ е награден с най-голямата награда на УПА – Златен кръст „За бойни заслуги“ Първа степен. На 16.06.1944 г. бандата му спира жп влака в района на Рави-Руска, сортирала пътниците по национален признак ( а там имало поляци, украинци и немци). След което поляците били отведени в гората и убити.

Полската жена на снимката също пътувала в този влак на смъртта. Коремът й е разпорен, ръката й е отсечена. Най-общо казано, бойни заслуги Първа степен…

71766_original

Полското село Липники (Костополски район, Ровенска област), 26 март 1943 г. Селото било нападнато пред нощта от бандата на УПА, под командването на „героя“ Иван Литвинчук. Започнало диво клане. Героите убили 179 човека, в това число 51 деца. Сред загиналите – 174 човека, 4 евреи и една рускиня. На снимката – жертви на клането в Липники.

288615_original

В същата нощ от ръцете на героите едва не загинал бъдещият първи космонавт на Полша Мирослав Гермашевский. Тогава той бил на 2 години. Семейството му пристигнало в Липника в началото на 1943 г., надявайки се да се скрие от разгорелия се във Волни бандеровски терор. С такива бежанци било пълно цялото село. Семейство Гермашевски било приютено от поляка Якуб Варумзер. Бандеровците изгорили къщата, на Варумзер отрязали главата, чичото на Мирослав Гермашевский убили със седем удара с щик. Майката грабнала 2-годишния Мирослав и побягнала по полето в посока към гората. Започнали да стрелят в гърба й. Тя паднала и изгубила съзнание от страх. Бандеровците решили, че са я убили.

След час тя дошла на себе си и се скрила в гората. Шокът преминал и майката осъзнала, че е изпуснала детето си в полето. Толкова силно и безумно се изплашила от клането. На сутринта бащата с по-големия си брат тръгнали да търсят момченцето. Цялото поле било осеяно с трупове. Неочаквано братът видял в снега нещо увито в черно на земята, там било детето. Липсвали всякакви признаци на живот. Отначало помислили, че Мирослав е замръзнал. Завитото нещо било занесено в селото и започнали да го стоплят. Неочаквано детенцето се размърдало и отворило очи. Така оживял Мирослав, първият космонавт на Полша.

На снимката – Мирослав Гермашевский и селянин от Липника Якуб Варумзер, на когото бандеровските убийци отрязали главата.

288865_original

А ето още една жертва от Липник – 3-годишният Януш Белавский. Каква степен бойни заслуги са заслужили убийците от УПА заради убийството на това момченце?

Днешните бандеровци обичат за разказват, че УПА се е борила срещу немските окупатори…

На 12 март 1944 г. бандата на УПА и 4-ти полицейски полк от СС-дивизиите „Галичина“ нападнали заедно полското село Паликрови (бивше полско воеводство, сега в Полша). Селото било със смесено население, около 70 % поляци, 30 % украинци. Изхвърлили поляците от домовете им, полицаите и бандеровците започнали да ги сортират по национален признак. След отделянето на поляците – те били разстреляни с картечница. Загинали 365 човека, главно жени и деца.

72271_600

На снимката – Паликрови, март 1944 г., дете с майка. Майката била убита по време на клането, спретнато от УПА и украинската СС-дивизия „Галичина“.

289207_original

А това е съвременна реклама от Лвов, 2009 г. Те били защитавали Украйна, както се вижда…

312157_original

Волинското клане започнало на 9 февруари 1943 г. с нападение на УПА върху село Паросля, където били убити около 200 поляци. Организаторите на Волинското клане били вождовете на УПА – Роман Шухевич, Микола Лебед и Роман Клячкивский. Но предводителите забравили нещо. Забравили украинското малцинство в Юго-Източна Полша. Украинците живеели там сред поляците от векове и в онзи момент били до 30 % от цялото население. „Подвизите“ на бандеровските убийци се отразили върху местното население в Полша…

През пролетта на 1944 г. полските националисти провели серия от акции на възмездие спрямо украинците в Юго-Източна Полша. Пострадали невинни мирни жители. Били убити между 15 и 20 000 украинци. Поляците-жертви на ОУН-УПА са около 80 000 човека.

Най-мащабно било нападението на Армия Крайова въху село Сагрин (Полша, Люблинско воеводство). На 10 март 1944 г. АКовците убили около 800 украинци, а селото било изгорено. На снимката – бойци от Армия Крайова на фона на горящото село Сагрин.

312605_original

Още от Сагрин, поляк от Армия Крайова до трупа на убит украинец.

Втори крупен епизод било клането в село Верховина (Люблинско воеводство), 6 юни 1944 г. Селото било нападнато от „Народове Силы Збройны“, ултра-дясна нелегална организация, конкурираща се с АК. Убити били 194 украинци.

На снимката – село Верховина, съветски офицери. В онзи момент властта в Полша била взета от Червената Армия. Съветските офицери разследват масовите убийства на украинци в селото.

313020_original

На снимката – Полша, 1947 г., полски офицер разпитва пленени бандеровци.

313915_original

Чехословакия, 1945 г. Пленени от Червената армия бандеровци.

314171_original

1950 г. Магадан. Бандеровците вече са заети с обществено-полезен труд, попълват златния запас на СССР.

315263_original

Полски паметник на жертвите на Волинското клане.
Надписът в превод гласи следното: „Ако забравя за тях, ти, Боже на небето, забрави и за мен“.

315719_original

Паметник на 5-годишния Ром Таравски. Паметникът се издигал в селцето Волики Любен (Лвовска област). Момченцето било убито от бандеровците. След края на СССР паметникът е разрушен.

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;