Лютфи Местан 59x-Никога не съм си позволявал да давам публичност на разговори от „кухнята на политиката“, в които съм участвал или на които съм бил свидетел. Но сега, по изключение, ще разкажа един епизод от преди 14 години, който е индикативен за проблема с проникването на ислямизма, опитите на Турция да ерозира единството на българската нация и разбиранията по тези въпроси на Лютви Местан и хората, с които беше отстранен от ДПС. Това пише в блога си Борислав Цеков от Института за модерна политика. Ето какво разказва той за напрегнатото политическо противоборство около един ключов за България закон.

Някои вероятно си спомнят, че като народен представител в 39-то НС през 2001 г. бях вносител на Закона за вероизповеданията, който спомогна да се преодолее пагубния разкол в Българската православна църква, предизвикан и поддържан под чужда диктовка от правителствата на Филип Димитров и Иван Костов в периода 1992-2002 г. Перипетиите и трудното събиране на подкрепа за приемането на този ключов за Църквата и за националната ни идентичност закон са друг сюжет (интерпретациите, че тогавашния премиер Сакскобургготски още отначало е дал своята подкрепа за закона са легенда!).

По онова време Лютви Местан, бидейки близък с „Отворено общество“ и Хелзинкския комитет, беше внесъл разработен от тях законопроект за религиите, който не само не решаваше проблема на БПЦ, а напротив – задълбочаваше го. Днешният депутат Хюсеин Хафъзов (същият, който в този парламент се провикна, че българите не сме засужавали да имаме държава и сега застана зад Местан) тогава беше говорител на Главното мюфтийство и заедно с Местан правеха опити да прокарват проислямски идеи в закона и да блокират текстовете, които засягат православието.

Поискаха ислямът да бъде вписан като традиционна религия в България наравно с православието и също да получи статут на юридическо лице ex lege, какъвто се предвиждаше за БПЦ. В продължение на няколко месеца Местан неколкократно постави този въпрос пред мен, спекулирайки с хлабавото мнозинство, което стоеше зад законопроекта, формирано само от част от НДСВ и цялата група на БСП. Еднозначно му отговорих, че няма нито исторически, нито конституционни основания за подобно искане и отказах въобще да разговарям по този въпрос.

Тогава Местан и Хафъзов започнаха да пускат информация в медиите как щели да блокират закона, ако не се приеме тяхното искане. Дори в някои вестници се появиха твърдения (пуснати от въпросните двама), че аз като водещ по темата депутат, зад който стоеше и Светия синод, съм бил „клекнал“, което разбира се беше невярно. В дните преди Коледа на 2002 г., парламентът пристъпи към гласуване на второ четене.

Местан ме покани на кафе и заяви, че ако не приема тяхното искане, той щял да се обърне директно към премиера Сакскобургготски да бъде спрян закона. Даде ми да разбера, че това не е просто негово предложение, а щяло „да се погледне с много добро око от Турция“. Реагирах рязко: не ме интересува с какво око гледа Турция и няма смисъл да разговаряме по този въпрос. Два дни след това получих обаждане от министър-председателя: дали нямало да е добре да се остави законът за след празниците, за да се приеме по-спокойно през новата година.

Очевидно Местан се беше задействал. Отхвърлих премиерското предложение категорично и напомних за последствията от своеобразния ултиматум, който бяхме поставили с митрополит Натанаил, ако не се приеме закона до Коледа. Задействах се и аз – изпратих по един от влиятелните фактори в ДПС послание до Доган: намесете се, защото линията „Местан-Хафъзов“ преминава „червени линии“ на националната сигурност.

Няколко дни след това, Местан дойде при мен в кулоарите и видимо омекнал, но и раздразнен, ми обясни, че имал „указания от председателя Доган“ да не поставят повече въпроса за исляма. Поиска обаче да отложим гласуването, за да можел да разговаря с „крайните в мюфтийството и ДПС“ (Хафъзов и Ахмед Юсеин). Отново го отрязах категорично. Очаквано отвън протестираха срещу закона и в защита на разколниците добре познатата група от стотина грантаджии от БХК и соросовите структури, които се подвизават и до днес.

Дойде и „денят Х“ – 20 декември 2002 г., когато трябваше да се гласува разпоредбата за БПЦ като традиционно вероизповедание. Влетях сутринта в 9 без нещо в НС и се запътих към пленарната зала за решителното заседание. Настигна ме обаче тогавашният председател на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов и ме покани в кабинета си за „да обсъдим нещо важно преди заседанието“. Разбрах, че се прави нов опит за блокиране на закона и не се изненадах, когато видях, че Местан ни чака в кабинета. Двамата настояха да отложим засега закона, за да не разединяваме мнозинството. Вбесен им казах, че няма да стане, ще вдигна голям публичен скандал и затръшнах вратата зад себе си с такава сила, че декоративното й стъкло се сгромоляса.

Потърсих онзи фактор в ДПС и го помолих отново да информира Доган за тези последни развития. В резултат, в хода на заседанието Местан отново дойде при мен и заяви, че оттегля напълно възраженията си по текста за православието, няма да пречи, но и не може да гласува за този текст. Предложи да се приеме един преамбюл в закона по подобие на руския закон за религиите, в който чисто декларативно се подчертава „особената и традиционна роля на Българската православна църква в историята на България за формирането и развитието на нейната духовност и култура, като изразява уважение към християнството, исляма, юдаизма и другите религии“.

В текста нямаше нищо лошо и след консултации с БСП, беше приет! Но въпреки това, при гласуването на чл. 10 от закона, който се отнасяше до БПЦ, парламентарната група на ДПС под диктовката на Местан (който фактически управляваше парламентарните дела на партията) напусна пленарната зала в знак на несъгласие… (справка: стенограмите на НС). Както виждате, това което през последната година е избуяло има своите по-далечни корени. Както се казва, крушката си има опашка…“

източник: Блиц

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;