Злато eПреди 1971 г. щатският долар бе резервната валута на света, тъй като бе фиксиран за златото на цена $35 за 1 унция злато и на всеки неамерикански гражданин бе гарантирано законното право, ако поиска, да получи съответното количество злато срещу доларите си.
Днес резервна валута е тази, която се счита за сигурна и всеки желае да държи част от спестяванията си в нея.

Щатският долар все още се счита за такава валута, но той вече не е конвертируем в нещо материално като злато или друга стока при фиксиран курс, както бе преди 1971 г. Това, че всички централни банки по света постоянно държат доларови запаси, означава само, че американското правителство трябва да задоволява нуждата те да имат тези излишъци чрез съответните дефицити. Това е основно счетоводно правило — финансовите активи и пасиви са равни и взаимно се неутрализират.

Доларовите запаси (активите) на спестилите са равни на доларовите задължения (пасиви) на издалия ги — американското правителство. Днес целият дълг (пасив) от над $18 трилиона на американското правителство в същото време е финансовото богатство (актив) на тези, които го държат.

С други думи, ако една национална валута се счита за резервна, тъй като всички централни банки и хора по света желаят да имат спестявания в нея, издаващото я правителство трябва да е готово да работи с големи дефицити и правителствен «дълг».

В следващата публикация тук ще покажем какво би станало, ако НИКОЙ не желае да работи и държи спестяванията си в дадена валута — просто правителството, издаващо я, ще трябва да работи с балансиран бюджет, т.е. да харчи в икономиката толкова, колкото изтегля от нея след това чрез данъците.
Та следващия път, когато чуете някой мастит псевдо икономист, като Каролев или пък тези от Института за пазарна икономика (ИПИ), да ви говорят против правителствените дефицити, знайте, че те всъщност говорят против предоставянето на възможност за домакинствата и фирмите да заработят и спестят желаното от тях количество национална валута!

Р. Марков

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;