Идиот o       » Казано без заобикалки, има два начина да станеш богат: да създадеш богатство или да вземеш богатството от другите. При първия начин има принос  към обществото. При втория обикновено се взема от обществото, защото в процеса на отнемането, богатството се разрушава. Един монополист, който определя свръх цена за свой продукт, взема пари от тези, които плащат по-висока цена, и в същото време разрушава стойността му.»

                                        
                                 ДЖОУЗЕФ СТИГЛИЦ- лауреат на Нобелова награда по икономика за 2001г, «Безумно добър икономист», според Пол Кругман

Когато персони като Плевнелиев и Калин Манолов от събота 12+3 на «Хоризонт» започнат да Ви говорят за Свободата на «свободния» свят, постарайте се да разберете за коя точно свобода става въпрос. Дали е за тази, за която комунарите в Париж умираха, издигайки лозунга: «Свобода, Равенство, Братство» и ли онази «Свобода», заместила лицемерно явната търговия с роби с другата-скритата, монетарната «свобода», запазила експлоатацията, но сменила мрачния образ на робовладелеца с «ангелския» образ на «добрия» и «незаменим» капиталист!….И когато те започнат да Ви  убеждават, че можете да забогатеете честно, с неуморен труд и «пот на челото», знайте, че тези господа разчитат на вашата неинформираност или недопустима доверчивост.

Отчаяни са напъните на подобни господа либерали от всякакъв калибър да Ви заблуждават в «предимствата» на «добрия» капитализъм. Неговата примамлива «романтика» и «естествена справедливост» към работливите и предприемчивите във всяко общество. Че той е стимулът за прогреса ни, то знайте, че тези приказки не чинят повече от  току що  извадените дрехи на прабаба ми, преседели век в нейната ракла, богато ухаещи на нафталин и навяващи тъжната романтика на безвъзвратно отминалите дни. Тази изтъркана песен, родена още в началото на 19в звучи толкова фалшиво днес, че всеки музикален инвалид би я разпознал безпогрешно.

Днес модерният капитализъм няма нищо общо с непрофесионалните бръщолевения на горните двама и тези като тях. Това са приказки или на наивници, или за наивници!….А за да не изпаднем и ние в голословие като тях на темата «начини на забогатяване днес», ще се придържаме стриктно към анализите и съветите, описани в книгата на  ДЖОУЗЕФ СТИГЛИЦ , чийто авторитет на световен съвременен икономист е безспорен, подплатен допълнително с една  Нобелова награда по икономика за 2001г.

И така започваме да забогатяваме «честно», следвайки описаните от цитирания автор способи!

Добре е обаче преди да сме се захванали с тази благородна мисия да видим какви лични качества изисква модерният капитал от нас за тази цел. В набора от необходимите и задължителни такива се оказва, че предприемчивостта и трудолюбието не са в този списък, но това са подробности. Ето черно на бяло какъв трябва да бъде съвременния капиталист (цитирам):

       » Модерният капитализъм се е превърнал в сложна игра и онези, които я печелят, трябва да имат нещо повече от интелект. Но те често притежават черти, които не предизвикват възхищение- способността да заобикалят закона или да използват закона в своя изгода, склонността да се възползват от предимствата си пред другите, дори пред бедните, и да играят нечестно, когато е необходимо. Както се изрази един от успешните играчи в тази игра, старата поговорка «Независимо дали побеждаваш или губиш-онова, което има значение е как играеш играта» е глупост. ОНОВА, КОЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ Е ДАЛИ ПОБЕЖДАВАШ ИЛИ ГУБИШ. Пазарът  осигурява един прост начин да се докаже това- количеството пари, с които разполагаш.»

Допускаме, че горе- долу сме във крак с модерния капитализъм и стигаме най-после до «печеленето» (пак цитат):

  1. «Един от начините тези на върха да направят пари е да се възползват от предимствата на своята пазарна и политическа мощ за своя лична изгода, да увеличат собствения си доход за сметка на останалите.»  Тук май още в началото ударихме на камък. За това «печелене» ни е още рано, защото се изисква условието да сме някъде близо до върха на пирамидата…… Като използваме качествата си, описани по-горе и това ще стане. Въпрос на време, но без сантименталности да продължим:

  2. Ето  този начин е за нас. Вече и ние можем да спечелим нещо. Как? Човекът ни го обяснява като на лаици:

          » Всеки беден човек има малко пари, но бедните са толкова много, че като вземем по малко от всеки, можем да натрупаме огромно състояние. Чувството за социална справедливост би трябвало да накара правителството да забрани такива дейности»….Не се стряскайте, това правителство е Ваше, а не на голтаците! Изобщо няма да помисли да реагира, защото ония там, накъдето сте се запътили, здраво държат юздите му и работи усърдно за тях! А мръдне, а го няма…. А на борсата да изпаднеш, е повече от неприятно!…. Така, че спокойно. Вече с пълни джобове е друго. Мислите Ви вече са обърнати нагоре. Там е истината…..И да не започнете да се размеквате, сакън! Морал, съвест, честност, са неща, които ги няма в пазарната икономика като стока и няма как да се търгуват! Те просто липсват  в нашето начинание!….Виждате ли, че не било толкова сложно!….Но да вървим нататък, че дълъг път ни чака и несметни богатства, каквито и не сме сънували…. Така идва ред на данъците. От тях печелите допълнително в т 3.

  1. Към горната Ви лична печалба, държавата се е погрижила да Ви прибави допълнителен хубав бонус от данъците. Тези от върха, грижейки се за себе си, облагодетелстват и Вас. Все пак вече сте от една кръвна група, макар и не съвсем. Ето как икономистът ни отваря очите, за да не сбъркаме нещо, катерейки се нагоре по пирамидата(цитирам): «Тези на върха са успели да създадат данъчна система, при която плащат по-малко, отколкото справедливостта изисква- те плащат по-малък дял от своя доход, отколкото много по-бедните. Такава данъчна система се нарича регресивна.».…На прост език това се обяснява така: «държавата взема пари от останалата 99% част от обществото, за да ги преразпредели нагоре по пирамидата «законно»! …..Защо ли?  Защото ония от горе искат да е така!…Тъпчи джобовете и не питай! Та те влизат сами там!… Няма «пот на челото», няма робски труд до изнемогване. Просто гледаш парите да не падат по земята, а само да влизат в джоба ти и си свиркаш! Държавата ги взима от нас и ти ги дава доброволно. Е, основно на тия горе, но и ти намазваш от това «даване», защото тази пуста държава се управлява от хора, яко зависими от върха…..

Сега вече идва ред на истинското печелене! Това до тук беше кокошкарска работа, ей така-за загрявка…. Дойде ред на големите игри. Добре е да си водиш записки. Работата е наистина сериозна и мизата не търпи разсейване и детинщини.

4.Много е важно да живееш в страна с богати ресурси. Тъй като си късметлия ти се е паднала тъкмо такава държава за родина. Ето какъв ценен съвет ни дава изключителния икономист:

        «В тези страни е далеч по-лесно да станеш богат чрез получаване на достъп до ресурсите при благоприятни условия, отколкото чрез създаване на богатство…..Не е трудно да станеш богат, ако държавата ти продаде мина за 500 млн, а тя струва 1 млрд…..Има обаче и обратен вид рента: когато държавата купува продукция от теб на цени над пазарните. Фармацевтичните компании и военните доставчици имат предимство на такива подаръци.» Така, че ако искате да станете богат бързо и лесно, продавайте оръжие и лекарства. Държавата с охота ще Ви пълни джобовете с пари!

Тук е добре да споменем, че освен с помощта на държавата, пари от обикновените хора могат да се измъкнат и от самите компании. Без да Ви мигне окото, когато имате пред себе си един недостатъчно добре информиран или по-нискообразован  клиент, спокойно можете да използвате този факт и да приберете допълнителна печалба. За такова печелене на пари икономистът пише: «като такъв пример може да бъде посочено хищническото кредитиране от стана на банките»….Естествено е правителството да не позволява това, но Стиглиц пише по въпроса: «В  този случай правителството също става съучастник в ограбването , като не прави това, което е длъжно да прави- не спира тези дейности. Не ги обявява за незаконни или не прилага съществуващите закони! ( Пример КТБ)

Когато крадеш с «пот на челото», никой не ти търси сметка!
И така продължаваш да печелиш вече от т. 5…..просто няма геле. Стиглиц обяснява как:

  1. «Един по-внимателен поглед върху успехите на тези на върха показва, че не малка част от техния гений се корени в създаването на по-добри начини за експлоатиране мощта на пазара и другите пазарни несъвършенства, а в много случаи-върху намирането на по-добри начини за създаване на условия политиката да работи предимно за тях вместо за обществото.» Така, че  да се изстискват 99% като лимон, начините са много! Тихи, незабележими, но доходоносни!….Важното е, че си в кръвната група на 1% и частта от мизата сама ти влиза в джоба!…Внимавай да не се «изпотиш» от преумора, защото може да настинеш!

    Дойде време да печелиш и от «правилата на играта.» Стиглиц го обяснява като урок в учебник за печелене:
    Нека допуснем, че печалбите ти се формират и от енергийния сектор. И количествените ѝ изражения за тебе са от значение, особено ако са възможно по-големи.Ето как ти е защитен интересът:
    6. » Едно е да спечелиш в «честна» игра. Съвсем друго е  да си в състояние да напишеш правилата на играта и да ги напишеш по начини, които увеличават шансовете да я спечелиш. А ситуацията става още по-интересна, ако можеш да си избереш и свои собствени арбитри…..В много области днес регулаторните агенции са отговорни за надзора над даден сектор…..Проблемът е, че лидерите на тези сектори използват своето политическо влияние, за да назначат в регулаторните агенции хора, които са съпричастни на техните виждания….На такива им казват «регулаторен пленник»…..Този «пленник» се асоциира с паричните стимули. На практика хората идват от сектора, който се предполага че ще регулират, и после се връщат в него…..Елементарно е да се види, че техните стимули и тези на сектора, който би трябвало да регулират са «добре» стиковани, още повече че самите хора няма как да се отърсят от предишната си зависимост…..Така, ако членовете на регулаторната комисия служат не на интересите на обществото, за което им се плаща, а на интересите на сектора, те ще бъдат неимоверно по-богато възнаградени при по-нататъшната кариера, след напускане на държавната работа!….Ясно се вижда, как «държавата» нехае за интересите на 99%, независимо, че плаща за това и на практика допуска да се защитават печалбите на сектора, за сметка интересите на обществото!…..Печалбата сама влиза в джоба ти, «открадната» незабелязано от  обществото!
    Така, бавно и полека, увеличавайки богатството си, без особено «упорен» труд и «пот на челото»,  катериш успешно пирамидата по утъпкания път на големите пари!…..Естествено е да си  информиран и как се стига до самият ѝ връх!…..Ето така стигаме до т. 7, която не е за всеки! Там са се закотвили онези, на които са ясни всички начини на забогатяване, владеят ги до съвършенство, поставили са всичко под техен контрол и местят лостовете безотказно, изчистили мозъците си от всякакви човешки скрупули. Това им дава «правото» да се радват на «законното» си господство над света!….Над главите им е само Бог! Не, не този, разпънатия на кръст, който пречиства душите ни всеки ден безуспешно,  а онзи, който ни зарибява с дрогата на жълтия метал още в крехката юношеска възраст!….Стиглиц прави професионалния си анализ, който задоволява любопитството ни напълно:

           7. «На върха- в допълнение към финансистите, за които вече говорихме достатъчно, по-рано — са монополистите и техните наследници, които чрез един или друг механизъм са успели да постигнат и задържат господството си на пазара. След бароните на железниците от 19 в., се появиха Джон Д. Рокфелер и «Стандарт  Ойл». В края на 20в. се появиха Бил Гейтс и доминирането на «Майкрософт» в софтуерната индустрия за персоналните компютри!….Истинският път към успеха е да си сигурен, че вече няма конкуренция. Най- простият начин към устойчив монопол е да се накара държавата да създаде такъв!»…. А тези начини са доста и твърде перфектни. Стиглиц  ги описва подробно в «Монополни ренти: създаване на устойчиви монополи»…..Завършвайки анализа си, авторът не без ирония пише:          » Разбира се, щом има писани закони, забраняващи монополната практика, те трябва да се прилагат!……Но има основателни политически причини да не се заема категорична твърда позиция: в края на краищата това е против бизнеса и се отразява зле на даренията за политическите кампании-да си твърде безкомпромисен спрямо, да речем » Майкрософт» не е добра идея.»…

    Пазарната икономика, заедно със «стройната » си теория току що се разби на пух и прах на практика пред очите ни. «Топспециалистите» от ИПИ, мълчат като пукали по въпроса. Иначе са доста словоохотливи и «компетентни», когато ни будалкат с теоретични постановки на тази мухлясала теория. Така или иначе тя е безсилна да разреши какъвто и да е проблем на практика, от тези които бъкат непрекъснато в условията на силно доминираните и деформирани съвременни пазари от фактори и субекти, неподвластни и необясними за нея. Недоносче, съчинено от книжните, наивни идеолози  на капитализма от зората на 19 в, тя няма нищо общо с явленията днес, диктувани от нравите и възможностите на днешния  модерен капитализъм! Пазарите днес живеят друг, свой живот. Държавата отдавна не ги контролира, защото мощни и властни сили са я отказали да го прави!….Днес те не само не определят себестойността на стоката, но не правят това и с истинската ѝ цена! Пазарите днес са един «законен» параван на силния, доминиращ в момента играч над него, помагащ да ограби и реализира максималната възможна печалба за сметка на останалите по-слабите играчи! Така както в джунглата по-силния звяр отмъква плячката от по-слабия, най- безцеремонно!…..Без силна държава, освободена от хегемонията на 1% и способна да контролира изкъсо и ефикасно субектите на пазара, тази теория не струва и пукната пара…..
    Идва ред на големите подаръци от страна на правителството в т.8 . Голтаците кучета ги яли! От тях няма никаква файда. Само си въобразяват, че са фактор. Едно «умно» правителство гледа в бъдещето ясно! Не на държавата, естествено, а за своя по-дълъг живот! То знае, че за всеки добър подарък ще получи погалване по главата. Идват и избори. Трябва да се мисли практично.
    Монополистите се броят на пръсти и държавата знае как да се отнася с тях! Като ги «санкционира» чрез непълно прилагане на законите за конкуренцията, създава богатствата на много от най-богатите хора по света! Но за «простосмъртните» има и други начини да станеш богат!…..Стиглиц подробно и с вещина описва в анализа си една малка част от тях: «Щедростта на правителството»:

             8. «Това може да се случи по безброй начини. Можеш да се погрижиш държавата да ти даде пари. Една малко забележима промяна в законодателството например може да ти донесе милиарди долари…..Например една разпоредба в закона, която забраняваше на правителството да се договаря за цените за лекарствата, фактически направи подарък на фармацевтичните компании в размер на 50 млд $ годишно…..Понякога подаръците са скрити в мъглявите разпоредби на закона….»             » Да се следва примерът на Швеция (за контрол над банките) не беше «американският  начин на действие» Но Обама не само въведе този начин на действие, повтаряйки го, той му създаде аура на автентичност. Той обаче нямаше никаква фактическа база и беше използван, за да направи приемлив най-големия световен трансфер на богатство: никога в историята на планетата не беше дадено толкова много на толкова малко и бездруго богати хора, без от тях да се иска нещо в замяна.»            «Това не са единствените  начини, по които държавата стимулира създаването на огромно лично богатство….При администрацията на Клинтън ние се опитахме  да накараме добивните компании да плащат повече от номиналната стойност на ресусите, които извличат от държавните земи. Не е учудващо, че добивните компании и конгресмените, на които правеха щедри дарения, се противопоставяха на  тези мерки, и то успешно!             Понякога, вместо да се подаряват ресурси за дребни центове срещу долар печалба, щедростта на правителството приема формата на пренаписване на правилата, за да се повишат печалбите….               Тъжно е, но щедростта на държавата към корпорациите не приключва с малкото примери, които дадохме. Ала за да се опише всеки един пример на припознатото от държавата търсене на рента, ще трябва да  се напише още една книга.»

    В края на това четиво за «забогатяване» ще спомена и за едни професионалисти, на които Стиглиц не е пропуснал да анализира начинът им на забогатяване, независимо, че не се занимават директно с предприемачество. Това е съсловието на топадвокатите, които като хиени подушват големите пари. Помагат на големите играчи да се сдобият с тях «законно» и съответно, без много напрягане отмъкват солиден дял от тях!
    Ето  как забогатяват » с пот на челото» топадвокарите, според Стиглиц:

                  9. » Последната голяма група на търсещи рента (незаработено богатство) се състои от високоплатените топадвокати-вкл. и тези, които са забогатели, помагайки на другите да се включат в търсенето на рента по заобикалящи закона начини, но без (обикновено) да ги вкарват в затвора. Те съдействат при писането на сложните данъчни закони, в които залагат вратички, така че техните клиенти да могат да избегнат данъците, а после създават сложни споразумения, възползвайки се от предимствата на тези вратички. Те помогнаха да се създадат сложните и непрозрачни пазари на деривати. Те помагат да се създават договорни споразумения, които генерират монополна власт, привидно в рамките на закона. И за цялата тази мощ пазарите да бъдат накарани да не работят така, както трябва, а да са инструмент в полза на хората на върха, топадвокатите биват щедро възнаградени!»

    Желая успех на всички, решили да атакуват върха на пирамидата и забогатеят «честно»!….Боричкането е голямо. Навалицата от кандидати също. 99-те % българи скоро няма да възроптаят и променят нещата в своя полза, а само ще се чудят защо са бедни!

    Венелин Дедински

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;