САЩ фармацияДоктор Джон Вирапен е роден 1943 в Британска Гвиана в семейство на индийски емигранти. Следва медицина във Великобритания и получава титла доктор по психология в САЩ. През 1968 започва своята кариера като представител на различни фармацевтични предприятия, през 1979 нает от Шведския клон на компанията Елай Лили анд компани (Elli Lily &Со) —  най-големият фармацевтичен концерн в света, производител на антидепресанта «Прозак».

Вирапен става главен мениджър на Шведския клон на компанията. Своят 35 годишен опит той описва в книгата си «Страничен ефект — смърт: корупция във фармацевтичната индустрия» (Nebenwirkung Tod — Korruption in der Pharma Industrie», издадена в Германия от самия него).

Фармацевтичната промишленост пробутва на хората лекарства с вредни съставки, чийто странични ефекти могат да причинят дори смърт. Жертвите на странични ефекти на лекарствата са повече, отколкото жертвите през войните.

Пациентът разбира се не умира веднага след приемането на лекарствата, а получава увреждания, от които умира по-късно.

Според Вирапен, има лекарства които са добри, но повечето са боклук. Фармацевтичните компании нямат за цел да лекуват хората, а тъкмо обратното — да ги разболяват. Фармацевтичните компании са заинтересовани от третирането и облекчаването на симптомите на болестта, а не на нейното лечение. Предпочитаните болести са онези, с които човек може да живее дълго и естествено — да поглъща хапчета до края на живота си.

Такива болести са диабета, артрита, сърдечните болести, паркиносон, ревматизъм и т.н.

Например, въпросната Елай Лили получава разрешение от американската комисия за храни и лекарства (Food and Drug Administration (FDA)) за третиране на шизофрения с лекарството Zyprexa (Olanzapine). Компанията обаче решава, че пазарът сред шизофрениците е твърде малък и започва да го предлага на широк кръг пациенти, страдащи от деменция, алцхаймер, агресивност, враждебност, депресия и даже нарушения в съня.

За тези си действия през януари 2009та Елай Лили е осъдена в щата Пенсилвания да заплати  1.415 милиарда долара — най-голямата глоба, налагана до сега на корпорация за криминално деяние.

Междувременно още от 2001 година се открива, че въпросното «лекарство», (предписвано и на деца!) повишава 10 пъти вероятността от заболяване от диабет (4, 5). Трябва ли да се споменава, че Елай Лили е най-големия производител и на лекарства за диабет, болест с която се живее дълго и се ползват лекарства до край. Този случай далеч не е единствен, но разбира се нищо не се обявява в мейнстрийм медиите.

За придобиването на разрешение за продажба на въпросните лекарства компаниите производители укриват информацията за страничните ефекти (в повечето случаи известни от клиничните изпитания) и разгръщат мащабни корупционни схеми в държавните регулационни органи.

Вирапен лично е участвал в подкупването  на шведското правителство, за да позволят продажбата на «Прозак» (Prozac , Fluoxetine) в Швеция. Швеция, да припомня, е една от страните, славеща се с най-ниска корупция!

Лекарите трудно могат да предотвратят разпространението на тези лекарства, тъй като те получават информация за лекарството единствено от фармацевтичните компании, които крият страничните ефекти. На това се обучават разпространителите на лекарства, между които е бил самият той.  Още повече, според опита на Вирапен, болшинството лекари се интересуват повече от доходите си, отколкото от здравето на пациентите си. Фармацевтичните компании ги «купуват» със стипендии при следването и непрекъснато „ухажване”. Лекарите са в типична ситуация на конфликт на интереси.

По-нататък Вирапен говори и за връзките на фармацевтичните компании с американското правителство. Бащата на Дж. Буш (старши) е бил в борда на директорите на Илай Лили, споменава се и случая Ръмсфелд, както и че Илай Лили е един от най-големите спонсори на републиканската партия в САЩ. Лобизмът представлява най-грубата и узаконена форма на корупция и фармацевтичните компании имат стотици лобисти във Вашингтон.

Новата тема във фармацевтиката, според Вирапен, е прицелването в децата.

Една от неясните детски «болести», която в момента е популярна е «нарушение на дефицит на вниманието и хиперактивност» (Attention-Deficit Hyperactivity Disorder, ADHD).

Като чета описанието й във википедия, спокойно мога да си поставя диагноза ADHD-I.

Като гледам «симптомите», напълно бих се съгласил, че вероятността за погрешно диагностициране и предписване на лекарства е доста голяма. И това не е само хипотеза.

Психолози и психиатри от университета в Колумбия (САЩ) разработват методиката «Тийн скрийн», прилагането на която води до 84% вероятност за погрешно диагностициране на децата, имащи психични проблеми.

Дали диагностиката е погрешна или не, остава като второстепенен въпрос — важното е, че в резултат от нея се предписват антидепресанти от рода на Прозак (Prosac), Риталин (Ritalin), Паксил (Paxil), Золофт (Zoloft) и др.

За 10-те години, през които Вирапен е бил в Илай Лили, около 3.6 милиона долара са дадени за научни изследвания в областта на антидепресанти на базата на инхибитори на обратното захващане на серотонина (Selective serotonin reuptake inhibitor или SSRI). Страничните ефекти на тези антидепресанти са повишена склонност към самоубийство, агресия и насилие. Изследване във Великобритания показва, че за една година (2007) 157 души, третирани с антидепресанта Стратера, са или мъртви, или са получили тежки поражения от странични ефекти. Сред тези 157 души е едно 3 годишно момиченце.

Аз лично намирам даването на антидепресант на 3- годишно дете за налудничаво.

Единствено Прозак е разрешен за употреба във Великобритания. В САЩ, благодарение на голямо количество съдебни процеси срещу фармацефтичните компании, американската комисия за храни и лекарства налага SSRI антидепресантите да се декорират с черен етикет, предупреждаващ за страничен ефект, водещ до самоубийство и склонност към насилие при деца и подрастващи.

Слуховете твърдят, че книгата „Страничен ефект — смърт” е написана повече като новела, отколкото като изследване на корупцията във фармацевтичната промишленост, нещо което е разочароващо, но все пак действително не става дума за изследване, а за самопризнания.

Според дежурната пропагандна схема, САЩ са страната с един от най-високите стандарти на живот, най-слаба държавна регулация на бизнеса — рай за предприемачеството и притегателен център за емигранти от целия свят.

Пита се: защо в тази „страна на щастието” са необходими толкова много антидепресанти?

Едното обяснение е дадено от Вирапен.

Поради занижения държавен контрол, узаконената корупция, корпоративните медии и симбиозата между лекари и фармацевтична промишленост, хората са лъгани и подмамвани да купуват и употребяват ненужни медикаменти със съмнително качество и опасни странични ефекти, водещи до ескалация на девиантно поведение, от чийто форми най-забележимо е безразборното насилие (за което често се употребява термина „random violence”).

Другата хипотеза e сравнително по-оневиняваща за фармацевтичната промишленост. Разпростирането на психически депресии в САЩ наистина достига непознати до сега размери и медицината и фармацевтичната промишленост се стараят да направят каквото могат. Засега резултатите са лоши — със странични ефекти.

Е, има и трети вариант. Хем американците полудяват, хем фармацевтичната им индустрия ги трови с химикали, заради печалба.

Има нещо гнило в САЩ.

Проблемът е, че тази гнилоч вече дойде и в Европа!

Кихано

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;