Турция мечтае за величито на Османска империя, редица проблеми обаче правят тази мечта неизпълнима, пише френския дипломат Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция в статията си за  The National Interest.

 

9

Изглежда че, Турция сега се намира в печеливша позиция. Страната се управлява от мощния и нямащ съперници президент Реджеп Тайп Ердоган, за когото през август миналата година на изборите гласуваха повече от половината избиратели. Партията му за «Справедливост и развитие» след загубата на юнските избори успя да се реабилитира през ноември. На всичко отгоре, тази година за първи път в Турция ( Анталия ) се проведе срещата на върха Г20, и изглежда след решаването на проблема с бежанците, сякаш е възможно да се отвори и нова ера в отношенията на страната с Европейския Съюз- отбелязва дипломата.

 

» Идеална политика, нали? Не съвсем обаче. Никак даже. Турция разгърна проблеми по няколко линии. Във вътрешната си политика  лидерство на Ердоган подтиска медиите, съдебната власт и кюрдското население. Във външната политика — отношенията на Анкара със Запада остават напрегнати, близкоизточната риторика търпи крах, и страната разгърна силен, личностен, и съвсем възможно, дълговечен конфликт с Русия»- пише още Марк Пиерини.

 

 

Дипломатът напомня, че в близкоизточната си политика от 2009 година Турция, се придържа към концепцията » нула проблеми със съседите», обаче май тази политика се прекрати след революциите в Египет, Либия и Сирия, а самата Турция е в изострени отношения с Иран, Израел и Ирак.  Ситуацията се влоши и след като терористичната групировка » Ислямска държава» се обяви за халифат, и започна да прилага невиждано насилие.

Анкара, пък от своя страна вижда заплаха от създаването на независим Кюрдистан на южните граници на Турция, а отношенията с кюрдите се усложняват все повече.

На този фон, отбелязва Пиерини, се случиха и още две събития, които правят ситуацията за Турция меко казано неприятна.

Първата от тях е, операцията, която Русия започна в Сирия, и с това, попречи на плановете на Турция ( а и не само) да свали Башар Асад.

Второто събитие, което наруши плановете на Анкара- терористичните атентати от 13 ноември в Париж, което приведе до нови решения касаещи военните операции, не само от страна на Франция, но и Великобритания и Германия, които сега оказват натиск по отношение на Турция, приканвайки я да стане активен участник в коалицията срещу ИДИЛ и да положи повече усилия за затваряне на участъка на сирийската граница, намиращ се под контрола на терористите.

Всичко това, постави Турция в особено тежко положение, тъй като все по-трудно може да прикрива икономическите си заигравки с нелегалните доставки на нефт с терористите, които станаха обществено достояние и свалиха картите на масата.

И докато на Анкара привидно й се струва, че подобрява отношенията си с Европа ( новата илюзия създадена по аналогия на американската мечта),  ердоганската версия на Турция става все по-нежелана за Европа.

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;