Пантюркизъм _nТурция засилва влиянието си в постсъветското пространство

Плановете на САЩ и НАТО за окупация и разчленяване на Русия са видни не за всяко око. Русия се намира на прицела на интересите на тези, които в качеството им на възможен техен “сюзерен”, до неотдавна беше немислимо да се мисли за подобна позиция. Една от тези държави е Турция. В умовете на ръководителите й все още е жива почти древната идея за т.нар. пантюркизъм – изграждането на единното евразийско пространство на базата на обединяването на тюркските народи. В името на това официална Анкара постоянно се опитва да разшири влиянието си в много региони. И много от тези територии се намират в Русия и около границите й.

Идеята за т.нар. “махаджиринг” – обединяването на етническите адиги – вече много години се обсъжда в Абхазия на високо равнище. Тя се оправдава с малобройното население на републиката (днес в страната живеят само около 200 000). Броят на потомците на заминалите в Турция от Абхазия е около 800 000, а на всички адиги – до 3 милиона. И напълно логични са опасенията, че масовото пристигане на хора, израснали в друга културна среда, може сериозно да промени политическите сили в Абхазия и да я преориентира от Русия към Турция. Тогава колосалните загуби на Русия, свързани с признаването на тази страна и възстановяването на икономиката й, ще се окажат абсолютно напразни. Дори може да се каже, че те ще положат фундамента на строителството в близост до границите на Русия на съвсем друга държава. Твърде вероятен е следният сценарий: срещу охраняващите днес абхазката независимост от вероятна грузинска агресия руски граничари може би още утре ще се вика с пълно гърло “Отивайте си в Русия! Не пречете на обединението с братята ни!”

Какви са тези, които днес се връщат от Турция и Сиря там – абхазци, турци или араби?

Истината е, че те 150 години не са забравили родния си език. Тези, които са го забравили, се стараят бързо да го научат, а и да научат руски. Те в никакъв случай не се смятат за турци или араби. Много от тях работят на държавни длъжности в Абхазия. Днес абхазците не гледат към друга държава, освен към Русия. До този момент Турция не е признала държавността в тази държава. Съществува и друг фактор – религиозен. В Абхазия има много малко мюсюлмани, болшинството жители са православни християни.

Известно е, че при много представители на кавказките народи е изострено чувството към историческата родина. То се пренася от поколение в поколение.

Днес в Сухуми може да се види голям брой автомобили. Главно БМВ, Мерцедес, Ауди. Те са изпратени от роднините — от Туриция. А това вече е материалният фактор.

Духовният фактор се заключава в това, че макар Русия да призна Абхазия, то тя не й предложи да се включи в нито един мащабен проект за развитие. Все още не е издигнато знамето, заради което си струва човек да живее или да умре. А без глобалната идея от рода на “Москва – Третият Рим” или “Москва – Третият интернационал” (както беше по времето на СССР) живеят днес и хората в самата Русия. Но дали хората в Абхазия още дълго ще успяват да искат да живеят така?

Съвсем наскоро се състоя среща, посветена на подписването на договор за побратимяване между Сухуми и турския Сид. Министърът на външните работи на Абхазия Вячеслав Чирикба предложи да се възстановят транспортните връзки между двете страни, включително въздушните (турските кораби отдавна спират в Абхазия, предизвиквайки всеки път от страна на Грузия възмущение за нарушените договорености).

 Интересите на Турция вече се разпростират далече извън пределите на Анатолия и Румелия.

 Влиянието на Турция върху съседните страни винаги е било голямо, но те се превърна в стремително след войната в Южна Осетия през 2008 г. Работата е там, че САЩ трябваше да създаде прецедент, способен да подложи на съмнение принципите на нерушимостта на границите, установени на Ялтенската конференция през 1945 г. Такъв прецедент беше създаден чрез признанието на Косово от болшинството западни държави. Но САЩ и съюзниците им се нуждаеха от още един прецедент. И много страни започнаха да мислят за създаването на такава държава като Кюрдистан. Ето тогава вече се стресна Турция, защото кюрдите претендират едва ли не върху половината територия на южната ни съседка. След като Русия призна Абхазия и Южна Осетия, официална Анкара реши “ да покаже зъбите си” на световната общност. Признанието на тези републики не влизаше в плановете на САЩ, и Турция се възползва от това обстоятелство. Именно тогава турските посланици тръгнаха да се консултират с Русия, а военните кораби на САЩ не бяха допуснати до Черно море.

Днес Турция влага много пари в Дагестан и в други републики от региона. Външно всичко изглежда безобидно: те откриват нови учебни заведения, създават факултети по турски език, създават религиозни центрове…

Турция започна активно да работи и в Татарстан, на чиято територия живее компактно мюсюлманско население. През последните три години този регион е на ръба на държавен преврат. Оттам активно се опитват да изтласкат руснаците. Превръщат ги в хора, които трябва да се ненавиждат. При това разпространението на исляма там се извършва по турско-саудитски вариант, т.е. уахабитски. Днес тази зараза е най-силна в Саудитска Арабия и в Египет. Хората, които отиват там да се учат, се връщат обратно напълно подготвени за водене на уахабитска пропаганда.

Турция използва и проблема с мехаджирите. Тук трябва да подчертаем, че Русия никого не е прогонвала, всички са заминавали доброволно. Много от тях заминаха за Турция, някои не успяха да окрякат там нищо и заминаха за Сирия. Потомците на същите тези хора днес продължават да се смятат за кабардинци, убихами, черкези, абхазци. Много дори направиха кариера. И днес, обаче, т.нар. “черкезки въпрос” активно се употребява против Русия. А много в тази област направи Михаил Саакашвили в Грузия, който провеждаше различни конференции и издаваше книги по някакъв въображаем “геноцид срещу черкезите”. Малко са хората, които знаят, че всеки петък пред консулството на Русия в Истамбул се събира тълпа от хора с плакатаи от рода на “Русия извърши геноцид над черкезите”.

Днес активно срещу Русия работи и Азербайджан. В страната се формира обществено мнение, че Русия е техен враг. За да се убеди човек в това, е достатъчно да се погледнат публикациите в азербайджанската преса. Нещо повече, под предлог да се защити нефтопровода Баку-Ерзурум, Азербайджан се обърна към НАТО с молбата да разположи в страната войски. И НАТО се съгласи.

Но в името на коя идея Турция се опитва да разшири влиянието си в други страни?

В името на построяването на единна “голяма Турция” или за да посее хаос в други страни?

Хаосът, разбира се, ще бъде посят, но той ще бъде съпътстващ елемент. Всъщност, идеята на Турция е прозирна – създаването на велик халифат. Тя много активно работи с интелигенцията на Татарстан. Много от ръководителите на Татарстан са пионки на Турция. Планира се да се построи могъща държава от Турция до Волга, включително Закавказието и Северен Кавказ.

Но само Турция ли иска да застане начело на ислямския свят?

За тази роля претендират и Иран, и Саудитска Арабия. Не бива да изваждаме от списъците монархиите от Персийския залив. Между другото, обществото в Турция, както всички знаем, е много по-светско, отколкото в гореспоменатите държави.

В последно време в Турция се извършват колосални промени: страната върви по пътя на бързата ислямизация. При това трябва да различаваме ислямските държави. Съществува Иран, където няма нито един уахабит. Идеологията на Турция, обаче, е препълнена с уахабизъм. Може да се каже, че и Саудитска Арабия е вложила доста пари в Северен Кавказ. Истината е, че Турция няма никакво намерение да се отказва от мечтата си да се превърне в лидер на ислямския свят.

Действа ли в Турция принципът, че всички граждани на държавата задължително са турци? Строейки халифата, ще се откаже ли Турция от тази идея?

Всички прогнози са, че Турция няма да се откаже от тази идея. Просто в турци ще се превърнат и волжските народи, и всички други народи.

Тук, обаче, е мястото да кажем, че от 150 години черкезите продължават да наричат себе си черкези.

Трудно е да се каже как ще изглежда новата турска държава, ако такава бъде създадена. Целият въпрос е в това, дали всички останали държави ще успеят да спрат тази експанзия. Ако не успеят, то ситуацията бързо ще се превърне в плачевна. А при наличието на подобна плачевност, няма да има никакво значение как ще се назовават жителите на тази или онази държава, нали?

Начело на подобен проект, за създаването на халифат, вероятно стоят доста умни хора, трябва да признаем. В такъв случа си задаваме въпроса, нима тези съвсем неглупави хора не виждат горчивия опит при подобна агресия от страна на други държави?

Дори САЩ не успяват така лесно да осъществят проектите си, както са ги замислили, нали? А Турция изостава и от Америка, и от ЕС в икономическо отношение, както и в техническо, а и по отношение на научния си потенциал.

Другата истина е, че в Турция не мислят като нас. Те не пресмятат последствията от стъпките си. Те просто действат в името на пантюркизма, която идея не е излизала от главите им. Никога. Върху тази идея стъпва проекта за халифата. Не едно поколение в Турция е израснало върху идеята за светската държава на Кемал Ататюрк, и от тази идеология външно никой не се отказва. Но паралелно върви и активна ислямизация. Да погледнем хората от обкръжението на настоящия премиер на Турция – Ердоган. Те са правоверни салафити (това е направление в исляма, проповядващо разбирането на религията така, както са я разбирали първите мюсюлмански общини. Към салафитите много изследователи причисляват и уахабитите).

Но на Северен Кавказ традиционно е разпространен суфизма. Затова пък днес там нараства броят на салафитите. Това се отнася и за Дагестан, и за Карачаево-Черкезия, и за Кабардино-Балкария.

Другата горчива истината е, че за всичко случващо се в гореспоменатите държави, трябва убедено да кажем, че е резултат от турската намеса. Много млади хора от Дагестан днес се обучават в Турция. Те се връщат по домовете си, заредени с идеите на салафизма. В Дербент се строи ислямски университет – върху огромна територия, с джамия и многоетажна сграда. Местните хора в непринуден разговор казват, че парите за всичко това ги дава Турция. Понякога там се предлага да се извърши ремонт на едно или друго учебно заведение, а после в него се открива турски факултет. Всичко това може да се види в целия Северен Кавказ.

Може би турското ръководство се опитва да използва идеите на пантюркизма и халифата, за да отвлече вниманието на собственото си население от социалните проблеми в Турция?

Да, много е удобно да се каже на гражданите: “Потърпете, затегнете коланите, не се стресирайте – ще помогнем на братята-тюрки и братята-едноверци в другите ъгълчета на света”.

Следващата горчива истина е, че много от младите хора в Северен Кавказ скоростно се превръщат в последователи на радикални течения.

В Северен Кавказ вървят две паралелни течения. От една страна, там можем да видим възраждането на традиционните духовно-културни ценности на народите, които са последователи на суфизма. А последователите на суфизма имат интерес да съществува политическа и социална стабилност. От друга страна, там ще видим и огромен ръст на влиянието на салафизма. Макар тези идеи да са компрометирани от средата на 1990-те и началото на 2000-та година. Тогава те се опитаха да построят общество, което напълно е основано на ценностите на шириата, което на се хареса на огромна част от гражданите там. Уахабитите дори издигат по едно време идеята за построяването на някакъв “кавказки халифат”. Днес салафитите активно вербуват младежи.

Идеите на салафизма или “чистия ислям”, независимо от разрушителните последствия на дело, се оказват много привлекателни за младите хора там. Проповедниците сипят отделни цитати от Корана. Но тези, които са изгодни на тезите им. А силата на тези цитати е в това, че те са силно изкривени и са далеко от същността на Корана.

В гореспоменатите държави влиза огромно количество от кощунствени преводи на Корана. В самия Коран има много призиви за разправа с неверниците. В Корана, който е разпространен в православния свят, обаче, всичко е пригладено, притулено и захаросано.

Нали си представяте какво се случва с умовете на младите хора, които един ден се сблъскат с незахаросания Коран?! Както се казва, с благи намерения много лесно може да се построи пътя към ада, нали? Това последното го казвам, за да не забравим, че проповедниците са обучени в Турция или в Саудитска Арабия.

И все пак, каква е ролята на исляма в света и каква е възможността за построяване на халифат?

В съветско време на територията на СССР се оформи някакъв особен казионен, под контрола на съветските тайни служби, ислям, който днес незнайно защо е наричан “традиционен”. Но той няма никакво отношение към нито една традиция. Традиционният ислям – това е исляма на пророк Мохамед и друг ислям не може да има. Но вътре в тази ислям съществува полемика относно разбирането смисъла на това, което изначално е дадено от откровенията. Вече повече от 14 вече в исляма съществува свободна ротация на идеи, хора, случват се диалози и конфликти – това е жива религия. Затова и днес ислямът е остро полемичен и толкова активен, колкото е бил преди 14 века. Днес май само на ислямската арена се вихрят дискусии за вечните въпроси. В целя Запад победи чудовищно прагматичното постмодерно съзнание. Там не се говори за нищо стойностно. За жалост, на Запад не се случва нищо в умовете. Всичко е бля-бля. Най-много, в краен случай, да заговорят за правата на човека, които така и не се спазват никъде по света. Най-далечният хоризонт на духовността на Запада – са правата на гей обществото. А при тези факти, нима нямаме право да кажем, че Западното общество е някаква самосразила се и саморазрушила се гнилоч?!

Халифатът, между другото, престана да съществува през 1922 г., само преди 90 години. Първата световна война беше крайно несполучлива за Османската империя, и тя се разпадна. Халифатът съществуваше обаче 14 века, и това е много повече от съществуването на доста държави. Някога същия този халифат включваше в себе си и Поволжието, и Кавказ, и дори Испания. Но днес пред политическия ислям съществуват много по- актуални задачи, отколкото възраждането на халифата. Защото и по време на съществуването си халифатът съвсем не беше добър проект. Той беше само опит да се придаде на исляма образ на една от цивилизациите. Но ислямът не е цивилизация. Той е духовно-политическо движение!

Да се опитаме да направим малка аналогия, за да се ориентираме по-лесно в проблема. Представете си, че е налице световна революция и световна комунистическа идея от една страна. Сега си представете, че има СССР и социалистическия лагер, който е обкръжен от капитализма. Същото е и при исляма – това е глобална идея, трансгранична. И опитът да се събере тази идея в някакъв лагер, в цивилизация, наравно с другите –е идея на върхушката. Ислямът е трасгранично духовно-политическо движение, което в рамките на халифата веднага се превръща в един от сегментите за управление на масите. В същото време задача на исляма е да се освободят тези маси с цел тяхното самостоятелно влияние върху историята. Виждате ли къде е проблема?!

А, както всички знаем, единственото лепило, с което може да се спои един народ е общата идея, общият проект. Иначе всяка религия или етническа общност неизбежно ще се старае да се обособи. Но за да съществува единна държава, идеята трябва да бъде единна за всички. Ако тази цел има световно значение, то тя неизбежно ще се стори привлекателна и за жителите на други страни. Някога се говореше за “Световен Съветски съюз, помните ли?! Поне така пише в старите документи. Но какво се случи по време на Перестройката? Появи се свобода на дискусиите, не че преди това хората не дискутираха, но така се казва сега хе-хе J А тази уж свобода на дискусиите възроди националните движения в съюзните републики на СССР. Така върху широките руски простори възникна преклонението пред всичко, което е произведено на Запад. Страната се разпадна. Възникнаха нови държави, но нови идеи в новите държави не възникваха. И ето сега Турция, в която по-голямата част от възрастното население все още не умее да чете, просто пропагандира проекта си в цялото постсъветско пространство. Открива ислямски центрове под прикритието на многобройни фондации с турски произход, които не изповядват исляма. Паметникът на Кемал Ататюрк вече стои в центъра на православна Гагаузия в Молдавия. Не е тайна, че Анкара не среща никаква съпротива, когато издига проекта си за партюркизъм.

Петя Паликрушева за News Front България

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;