Политзатворници Украйна--_nТази декларация бе предоставена от група украински политзатворници на активисти от движение „Боротьбы“ (лява, антифашистка организация в Украйна – бел.пр.). Публикуваме я в пълен текст и без никакви изменения. Молим, всички които са неравнодушни към съдбата на политическите затворници в Украйна и имат желание да помогнат, да се свържат с това движение.

Въведение: евромайданът, войната в югоизточна Украйна, политзатворници и пленници.

В съвременна Украйна, до скоро въобще не е разглеждан въпросът за политзатворниците. Единичните случаи на арест за хулиганство и ксенофобия, на политически активисти  не влизат в тази графа. Що се касае до такива „затворници на съвестта“, като корумпираните олигарси от типа на Юлия Тимошенко, те и до сега предизкикват скептично отношение в хората, относно статуса си на „политически затворници“.

След Евромайдан 2014 година и последвалата вълна от политическо насилие, редовете на политзатворниците отначало се увеличиха с десетки, а след това със стотици опозиционери. Това обаче вече не бяха националисти, а обратното, техни противници, активисти от движението Антимайдан. За тях, още през зимата на 2014 г. в завзетата от киевската хунта сграда на КГГА (Киевската градска държавна администрация – бел.пр.), намираща се непосредствено до Площада на Независимостта, беше създаден първия „зандан“ за незаконно задържани, в който започнаха да прилагат различни способи на мъчения върху заловените „врагове на Евромайдана“. След това, тази практика бързо се разпространи в цялата страна и особено в зоните на „антитерористичните операции“.

След началото на гражданската война в Югоизточна Украйна, в редовете на политзатворниците се оказаха и хиляди пленници, което постепенно придоби размерите на масово явление.

Основните обвинения към тях, бяха по чл. 258 (за тероризъм) и по чл. 110 (за сепаратизъм) от Конституцията на Украйна. Според мястото им на ареста, условно можем да ги разделим на вътрешни и политзатворници от зоните на „антитерористичните операции“. Болшинството политзатворници от зоните на „антитерористичните операции“ са преминали през така наречените „зандани“ – места за незаконно задържане на пленници, които са на разположение на армията или батальоните от доброволци. В тях, лишени от адвокатска помощ, без право на защита, често даже без елементарни условия за живот (изложени на глад, студ), са задържани хора и в това състояние „между живота и смъртта“ са държани в продължение на седмици, подложени на мъчения с цел извличане на самопризнания, а тези, които мълчали, просто „изчезвали“. Тези „зандани“, постепенно се превърнали в масово явление. Сходството в методите, едновременността и еднотипността при възникването им по цялата зона на „антитерористичните операции“ доказват, че всичко това е организирано и командвано от единен център, прилагайки еднакви инструкции, т.е. ръководено е директно от държавата. Това е планирана политика на новата киевска власт, насочена против нейните противници (привърженици на автономията на Югоизтока, отделянето на Донбас или на присъединението към Русия). Интересен факт е, че побечето от тези политзатворници са обикновени граждани, а не опълченци от ДНР или ЛНР. Лица, които са заловени в „близкия тил“, от украинската страна на фронта.

През първия етап от войната и до освобождението на Дебалцево, проблемът се решаваше чрез масов обмен между ВСУ (Въоръжените сили на Украйна – бел.пр.) и опълченците, на равнище полеви командири и структури на СБУ (Службите за безопастност на Украйна – бел.пр.) в зоните на „антитерористичните операции“. По този начин, през месец декември 2014 г., беше проведен най-масовият обмен до сега на повече от 200 пленници от страна на Украйна. По-късно обаче, след стабилизиране на фронта и началото на примирието през месец октомври 2015 г., обмени почти липсват или ако има, то те са единични и достигат до не повече от десет на месец.

Във връзка с гореизложеното състояние на нещата в Украйна, ние, политзатворниците в тази страна призоваваме световната общественост и украинските власти за следното:

  1. Да се признае наличието на политзатворници в Украйна. Това са около 1300 човека, по списъците за обмен, изготвени в ДНР и ЛНР. Общото число на преминалите през репресиите и местата за лишаване от свобода (или получили условни присъди) обаче е значително повече: около 3 000 – 4 000 души. Реално това са 5 % от всички затворници, което е сериозна цифра за Украйна. Сега, във всеки един затвор може да се открият хора, попадащи в тази категория – някъде отделни единици, а на други места достигат до стотици. Цялата тази информация трябва да достигне не само до работещите в затворите и роднините на „терористите“, но и до международната общественост.

 

  1. Борба за правата на политзатворниците и за отделянето им в местата за задържане и излежаване на присъди от останалите категории затворници (чл.92 и 10 УИК Украйна (Наказателно-процесуален Кодекс на Украйна – бел.пр.). Въпреки общото неутрално отношение до момента на останалите категории затворници спрямо политическите („затворът е извън политиката“), забелязват се и изключения на конфликт и натиск, в които се накърняват човешкото достойнство на „сепаратистите“ и „москалите“. Това активно се използва от администрацията на затворите в нейн интерес, усилвайки по този начин контола и натиска. Това е и причината, политзатворниците да бъдат поставяни по един в камера с останалите затворници, неразрешавайки им по този начин да се свързват един с друг и да си помагат взаимно. Разделяй и владей – стандартния принцип на управление. Поради това, борбата за отделни камери в които да бъдат политзатворниците, е много актуална – заедно ще им бъде по-лесно да защитават своите права, няма да има конфликти и настройване един против друг между политическите и останалите затворници. Още повече, че подобна практика вече се прилага в някои затвори (в Одеса и Артемовск има отделни етажи за политическите). За всичко това е налице и законно основание (член в Наказателно-процесуалния Кодекс на Украйна), който разрешава на администрацията в затворите да разделя затворниците в отделни камери според тяхната категория. Трябва да се стремим, такива условия да бъдат въведени и във всички СИЗО (следствени изолатори – бел.пр.) и ИВС (местата за временно задържане – бел.пр.) в Украйна. Така е било в дореволюционна царска Русия, така е било и при съветската власт, така трябва да бъде и сега, особено в държава, в която е победила „революцията на достойнството“.

Политзатворници Украйна_n

  1. Изискване за свободен достъп на представители на правозащитните организации до затворите (МККК (Международен Комитет на Червения Кръст – бел.пр.), AI (Аmnesty International – бел.пр.) и др.) За изминалите вече година и половина от началото на конфликта, подобна дейност частично е реализирана: един път на 3-4 месеца, представители на Червения Кръст посещават пленниците в затвориците по предварителни списъци, които се подготвят и им се дават в Донецк и Луганск. За това отговарят омбудсманите на двете републики – Морозова и Кобцева. Повечето политзатворници не разполагат с лични платени адвокати и подобен мониторинг, осъществяван от МККК е единствения възможен легален начин да се разбере къде се намира даден човек и какво е неговото състояние. Имаше обаче и случаи на забрана за такива посещения, особено в местата, където неофициално се задържат пленници, като например затвора на СБУ в Харков и др.).

 

  1. Непримирима борба против незаконните места за задържане и излежаване. Това са „зандани“ в зоните на „антитерористичните операции“, като например в летището на гр. Мариупол, в Крематорск, Новоградовка и др., полуофициални „трезори“ за хора, какъвто е случая със следствения изолатор в СБУ-Харков, в които дълго време, в някои случаи до година, се задържат „свободни“ граждани в очакване да бъдат обменени за пленници. При това, всеки подобен „зандан“ е място за безконтролни мъчения и издевателства над задържаните. Огласяването на всичко това е един от способите за борба с беззаконието. Друг способ е подаването на жалби в ЕСПЧ (Европейският Съд по правата на човека – бел.пр.) от тези, които са преминали през „занданите“, подкрепени със свидетелства и документи, потвърждаващи следите от мъчения (фотографии, видео, медицински експертизи, сведения от пострадали, предадени на лицата, осъществяващи мониторинга на МККК върху политзатворниците в местата за задържане, сведения получени при обмена на пленници. и пр.). Трябва да се борим за закриване на всички подобни „зандани“, за да може мъченията и изтръгванията със сила на самопризнания да престанат да бъдат инструмент на украинското правосъдие. Ако в Европа, човек с отрязани краища на пръстите на ръката очаква в съда единствено оправдателна присъда, то в Украйна, същият пленник, но с изрязана с нож на гърба дума „москал“ или свастика, бива обвиняван от прокуратурата, а съда си затваря очите за следите от тези мъчения. Това е пълен позор !

Политзатворници Украйна99 _n

  1. Легализиране движенията на доброволци и правозащитници, поддържащи политзатворниците. На фона на множеството грантополучатели сред официалните украински правозащитници, с години имитиращи борба за правата на човека, получавайки за това огромни суми от западните фондове, расте необходимостта от създаване на истински Правозащитен център от доброволци и родственици на стотиците нови политзатворници. На практика, украинските омбудсмани се самоотстраниха от „подкрепа за сепаратистите‘, затваряйки си очите пред хилядите аресувани и виждайки политзатворници единствено в лицето на единици от числото на националистите, сред които неизвестните все още убийци на журналиста и писателя Олеся Бузин, както и лицата свързани с делата Корбан, Мосийчук и др. подобни. Единствено международните организации като МККК и AI, не се боят да разкриват случаите в Украйна, при които властта масово нарушава правата на „сепаратистите“. Останалите организации са уплашени от репресиите на спецслужбите и паравоенните батальони, за това е нужно и създаването на единен център.

Правозащитен център (ПЦ) е легална форма за оказване помощ на политзатворниците. Това е преди всичко осигуряване на честни адвокати, които да обезпечат необходимата помощ и защита на своите клиенти пред следствието и съда. Адвокати, отстояващи справедлива защита на своите подопечни,  като алтернатива на предлаганите от държавата в момента безплатни адвокатски услуги по правова защита, които играят единствено формална роля за подписване на протоколите от разпита и нищо повече. Това е и събиране на средства за наемане на адвокати, както и репортажи за арестуваните, чрез социалните мрежи и обществени мероприятия. Това е и дейност по публикуване списъците на политзатворниците, информация за репресиите, за да не остане скрит нито един факт на насилие или несправедлива присъда. Това също е и процес по подаване на жалби в ЕСПЧ по такива случаи, събиране свидетелските показания от лица, преминали през „занданите“ и мъченията, за да бъде принудена държавата да се откаже от подобни форми на произвол. Ако бъде учреден ПЦ  и официално регистриран като обществена организация (може да си избере произволно име, като например „Комитет за оказване помощ на политзатворници“ и пр.), то тогава негови представители ще могат да провеждат легални мероприятия против политиката на репресии, в т.ч. протести и пресконференции. Тогава и властта ще бъде принудена да се съобразява с тях, да им осигури защита от нападения на националисти и да изпълнява поне формално закона. Това ще бъде открита и разрешена от закона правозащита. ПЦ е необходим и като средство, което ще спре арестите на доброволците, които в момента помагат на политзатворниците, събират средства за тях и им наемат адвокати. В момента, такава помощ СБУ квалифицира като „подкрепа за сепаратизма“ от страна на физическо лице.

 

  1. Нужно е да се развият вече съществуващите самоорганизации сред политзатворниците. По своята същност, подобна борба ще има закрит характер (например под формата на Затворнически център (ЗЦ) и Затворнически фронт (ЗФ). По подобие на углавните престъпници, политзатворниците трябва да имат също своя вътрешна, неформална организация за обща координация и връзка. Именно това ще бъде и главната цел на ЗЦ – осъществяване на връзка между политзатворниците от всички затвори и зони. Друга негова задача ще бъде събиране на информацията и изготвяне на общ списък на политзатворниците и пленниците (съгласуван на място с конкретните лица). Тези списъци задължително трябва да се предават на представителите от МККК и на омбудсманите на ДНР и ЛНР и да се използват в работата на хуманитарната подгрупа в Минск. ЗЦ може да осъществява видеообръщения и да ги публикува директно в социалните мрежи („информация от първо лице“), да провежда акции по събиране и разпределяне на материална помощ между най-нуждаещите се политзатворници (помощ, получавана от ПЦ и от доброволците извън стените на затворите, а също помощ, събрана със собствени сили в самите затвори в така наречения „общ фонд“). Друга нейна цел може да стане огласяване информацията с която разполагат, посредством СМИ (средствата за масова информация – бел.пр.) и публикуване на новините по отношение на репресиите в така наречената Бяла Книга. За целта е необходимо подобна дейност да се координира с представителите на ПЦ, както и с журналисти и блогъри, готови да откликнат. Техническите средства за комуникации, позволяват в момента да се води подобен вид борба почти във всички места за задържане в Украйна. Разбира се, всичко това ще води до противодействие от страна на спецслужбите и администрацията, но както и преди в историята, така и сега, подобна борба е необходима.

Ако накратко се спрем и на още по-тайната форма на такава самоорганизация, каквато е Затворническият Фронт, то тогава в неговата сфера на дейност трябва да влизат финансиране покупки и предаване на средства за комуникации между политзатворниците, както и други подобни „забранени“ средства, дори и специална техника. Ако ситуацията с обмена на пленници продължи да се усложнява, то към задачите на ЗФ можем да добавим: провеждане на силови акции по освобождение на политзатворници при необходимост, както и прилагане практиката на „пряк обмен“ на взети предварително в плен врагове (т.н. „народен затвор“). Това вече влиза в компетенциите на специалните служби на ДНР, ЛНР и силите на съпротивата в Украйна. В близко бъдеще, това ще бъде актуално така, както сега е актуална стандартната правна защита.

„Спасението на давещия е в ръцете на самия давещ се“. Подобно е положението и на политзатворниците. Самоорганизацията е в основата на истинската борба за права на политическите затворници.

Политзатворници Украйна _n

  1. Да се активира процеса по обмен на пленници и борба против корупцията в това направление. Съществуващата практика на микро-обмен не решава въпроса, още повече, че Украйна не иска да изпълнява формулата „всички за всички“, а се старае да обменя „глава за глава“. Това съществено усложнява процеса и на практика го спира, когато запасът от „глави“ на една от страните бъде изчерпан (1300 в Украйна, срещу 140 пленени в ДНР и ЛНР). Всеки ден в Украйна се провеждат нови и нови арести, увеличаващи в пъти количеството на тези, които могат да се обменят. Когато в такива обмени бъдат включени и хора, които нямат нищо общо с конфликта, а са в списъците примерно заради получен подкуп, то това сериозно уронва вярата в справедливостта на самия обмен и го превръща в обикновена търговия с роби. Най-добрият начин за борба с това зло е публикацията на списъци с имената на тези, които се обменят. Украйна вече го прави, необходимо е и от другата страна да бъдат включени свидетели от бившите пленници и независими доброволци.
  2. Най-важното изискване – обща политическа амнистия, включваща всички политзатворници в Украйна. Това е записано и в документа от срещата в Минск, подписан от всички страни в конфликта, а именно:

параграф.5 от Минското споразумение: „Да се осигури помилване и амнистия, чрез приемане на закон, забраняващ преследването и наказанието на лица, причастни към събитията, произтичащи в отделни региони на Донецка и Луганска област в Украйна.“

 

Всички изброени по-горе точки, водят към две главни цели: материална и обществена подкрепа за политзатворниците и пленниците, и безусловното им освобождение на базата на Минското споразумение; техният обмен да се извършва по формулата „всички за всички“. Това е единствения възможен изход от създалата се ситуация.

Алексей Политкор за News Front  България 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;