Олег Тягнибок 98В началото на майдана в Украйна Западът даваше информация за протестите в страната, но незнайно защо премълчаваше наличието сред демонстрантите на Общоукраинското обединение „Свобода“, зад чието название се крие обикновена фашистка партия.

Но присъствието й на площада в Киев бе очевидно – всички виждяхме плакатите и знамената със символа на „Свобода“ – трите пръста ни гледаха от множество фотографии, направени на площад Независимост в Киев. От кадрите на новинарските хроники се виждаше следното: как човек в куртка с този символ на партията напада милиционери, охраняващи  паметника на Ленин.

Лидерите на „Свобода“ се славят като автори на най- от най-радикалните изстъпления по време на протестите – те завзеха сградата на киевската градска администрация и се барикадираха в нея… А западната преса отбеляза твърдението на лидера на „Свобода“, че протестиращите там просто се сгряват. Западната преса услужливо отбеляза, че на улиците е минус 4 градуса.

068a9e9f3780a2b95109ff28ecd5aa2bВ същото време, ръководителят на „Свобода“ Олег Тягнибок обяви кметството за „временен щаб“ на революцията, заявявайки, че подобни щабове ще се създадат по цялата страна, осъди властта, която имала намерение да възстанови  контрола над държавните сгради.

Той призова към „тотална социална и национална революция“, а също изиска от привържениците си „да блокират и саботират работата на местните общински съвети, където болшинството депутати“ не били патриоти.

„Започваме да клатим лодката на режима. За да съборим този режим, ние трябва да блокираме работата на цялата  държава“, – заяви Тягнибок.

Всичко това би могло да бъде отнесено към раздела Актуална информация на западните и българските големи медии, а към нея би трябвало и да се добави изявлението на руския министър-председател, който предупреди, че протестите притежават „всички признаци на държавен преврат“.

Но никой не чу това по нашите телевизии, а и по западните такива.

Средствата за масова информация мълчаха или проявяваха срамежливост по повод идеологическите цели на „Свобода“, партията често се нарича просто „националистическа“, а в България въобще не се говореше по темата. Въобще.

Но тази партия може да се нарече не само национал-социалистическа и да бъде съотнесена към раздел етноцетристки, тоталитарни партии, в които влизат и италианските фашисти и немските нацисти.

В действителност, „Свобода“ е създадена като Социал-национална партия на Украйна, а официалната й политическа програма би трябвало да се смята за знакова за тези, които са чели фашистките манифести от типа на нацистката програма „25 точки“.

Идеологическите сходства между тези организации са по-дълбоки, отколкото някакъв обикновен етнически национализъм…Преди 10 години символ на „Свобода“ беше знак, който се кипреше на емблемите на няколко фашистки дивизии от СС. В Германия публичното изписване на този символ е противозаконен акт.

Ставайки ръководител на партията, Тягнибок се постара да изчисти имиджа й. Той изгони от нея най-явните неонацисти (а после влезе в съюз с тези организации, които те сформираха) и се постара да не привлича вниманието върху контактите на партията си с други фашистки групировки в Украйна. Но от това „Свобода“ не стана ангелска организация – бяла и пухеста.

Тягнибок се оплаква, че днес „Украйна се управлява от московско-еврейската мафия, той предупреждава за еврейските планове за „геноцид“ над украинските християни. А един депутат от украинската Рада от „Свобода“яростно нападна родената в Украйна американска актриса Мила Кунис, наричайки я „чифутка“.

Разбира се, не всички протестиращи в Киев бяха фашисти.

Тяхното възмущение и недоволство имат своите си основания вероятно. Но дълбокото разцепване на две на Украйна на изток и запад, етническите разногласия – това са напълно реални проблеми. Западните украинци имаха малко основания да подкрепят Янукович, а източните украинци и руснаците там имаха малко основания за харесват Тимошенко. Договорът с ЕС – това беше само прикритие на по-дълбоката битка в тази държава.

Но западната преса, а и нашата такава, имаха за това съвсем слаба представа.

Без да знаят особеностите на националната политическа игра в Украйна, и ослепели от по-рано създаденото и в силна степен манипулирано мнение, хората на запад (а и някои от българите) наричаха събитията в Киев битка между Изтока и Запада, между демокрацията и диктатурата, между доброто и злото.

Западняците крещяха за насилието на милицията над протестиращите, макар милицията в Киев да бе доста сдържана до момента, имайки предвид буйствата на протестиращите. Хората от Запада мълчаливо минаваха покрай насилието, което демонстрираха демонстрантите. Западняците говореха за някаква си революия, но съвсем не мислеха кой ще дойде на власт, ако така съществуващият в Украйна ред бъде заменен с нещо друго. И за да съхранят своята простовата и високонравствена система от представи, западняците се правеха, че не забелязват лошите момчета, техните знамена и коктейли Молотов.

И цялата тази очевадна палитра от знамена, плакати, три пръста и прочие – точно в средата на демонстрантите, сред парада на добрите уж момчета.

Е, кой ще победи в Украйна – доброто или злото, ангелите или дявола, всички вече разбрахме.

Украйна върви с бързи темпове към дъното.

Ако от самото дъно пак изплуват онези със знака СС —  жална ни майка.

И на запада, и на Изтока.

Петя Паликрушева за News Front България

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;