Триумф _2За зенитно-ракетния комплекс (ЗРК) С-400 «Триумф», доставен преди броени дни в Сирия, дори американските експерти казват, че той няма чуждестранни аналози. Дори и най-близкия му конкурент, добре известния още от времето на иракската «Пустинна буря» щатски «Пейтриът» отстъпва по всички показатели.

С-400 е съвсем нова система, бива приета на въоръжение през 2007 година. Всъщност работата по проекта започва още преди разпадането на СССР и след кратък период на застой през 1990-те в крайна сметка произведението на знаменитите конструктори от «Алмаз-Антей» стигна до логически завършек. Наред с «Триумфа» (натовското му име е «Мърморкото») сирийското въздушно пространство се охранява от флагмана на Черноморския флот на РФ крайцера «Москва», оборудван с морската версия на предшественика на С-400, комплекса с-300 (морската версия на С-300 носи името «Фаворит»).

Комплексът бе доставен на борда на гиганта Ан-124 «Руслан» (както може да се види в началото на видеото) на летището в Латакия два дни след като турците свалиха руския Су-24.

Още при официалното потвърждение, че С-400 ще се появи в Сирия, западните медии коментираха, че занапред право да летят над арабската република коалиционните изтребители ще трябва да искат от Москва. И това не е преувеличение – в деня, в който ракетния комплекс застъпи на бойно дежурство (това отнема не повече от 15 мин. в полеви условия), полетите на щатската коалиция мигновено спряха. Официално бе заявено, че това не е свързано с С-400, а че просто няма нови разузнати цели, по които да се нанасят удари. Така или иначе всички веднага започнаха да се съобразяват с новите условия, дори турските ВВС.

А и има защо, ако погледнем характеристиките на «Триумф»-а. С-400 засича всички летящи обекти в радиус 400км (в дадения случай той покрива по-голямата част от Сирия, граничните турски територии, включително част от Израел), максималната височина на захващане на целта е 100км, а минималната – едва 5м (минималната височина за щатския «Пейтриът» пък е цели 60м).

Комплексът е способен да се бори със всички възможни заплахи – от самолети до балистични и крилати ракети, включително цели, създадени по «невидимата» стелт технология. За тази цел пусковата му установка може да изстрелва няколко вида ракети в зависимост от бойните задачи. Уникални са показателите и на самите зенитни ракети, способни да летят със скорости до 4,8км/с и да маневрират. Самата ракетна установка може да се отдалечава от командния център на разстояние до 100км. Колко точно установки са доставени на летище Хмеймим не се съобщава, но на видеозаписите се виждат 2 подвижни платформи.

Между другото част от комплекса, а именно радиолокаторите, бяха доставени в Латакия още в началото на операцията, което даде повод на някои журналисти да заподозрат, че С-400 вече се намира там от седмици. Но радарите могат да се използват отделно от пусковата установка, така че това се оказа само спекулация.

В заключение може да се каже, че сирийското небе вече се намира под невидим, но надежден и непробиваем купол и провокации, подобни на турската, вече стават практически невъзможни.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;