nonatoНа 24.11.2015 г., в 10,24 ч. по московско време, при изпълнение на бойна задача над територията на Сирийската Арабска Република, изстребител F-16 от турските ВВС сваля руски фронтови бомбардировач Су-24М. Самолетът е свален над територията на Сирия с ракета „въздух-въздух” с малък радиус на действие тип „Сайдвинър” с топлинна глава за самонасочване. Останките от самолета падат в район контролиран от терористи-туркомани на 4 км. от турската граница.

Руските пилоти успяват да катапултират, но командирът на самолета подполковник Олег Пешков загива във въздуха от пушечно-картечен огън от земята (терористите). Щурманът капитан Константин Мурахтин се приземява успешно и успява да се укрие в гориста местност. За неговата евакуация са изпратени два хеликоптера МИ-8 с морска пехота на борда. Единият е засегнат сериозно от стрелба от земята, но успява да се приземи. Много скоро кацналия хеликоптер е атакуван от терористите и при боя загива и един морски пехотинец. На помощ пристигат два МИ-24 и втория МИ-8 и извършват евакуацията на морските пехотинци.

Щурманът е търсен 24 часа от 18 сирийски военнослужещи и от 6 елитни спецназовци от движението „Хизбула”. Именно те откриват парашутиралия щурман и го извеждат до авиобазата „Хмеймим”.

Освен тази обективна фактология, към днешния ден несъмнено е установено, че случилото се е турска военно-политическа провокация, чийто мотив е спорен, опира до надсистемни и есхатологични сфери и не е обект на нашето изложение. Реакциите на САЩ и НАТО потвърдиха тези предположения. Може само да се добави, че одобрение на провокацията от САЩ е налице (според публикации в турския печат на отговорно равнище). Европейските и турски оправдания за „защита на националната територия” и за „законна отбрана” са толкова примитивни и несъстоятелни, че не заслужават критика – това не е начин за разговор между съюзници !

Не работят и „многократните нарушения на турското въздушно пространство от руски самолети” тъпо и глупаво използвани от българската партия ДПС в проектодекларацията им предложена в НС (25.11.2015 г.) по случай инцидента (за сведение – между генералните щабове на Русия и Турция има пряка кризисна телефонна връзка именно за такива случаи).

От военна гледна точка загубата на един самолет в бойни условия не е кой знае каква загуба (при военния сблъсък на Русия с Грузия бяха свалени три руски самолета). В конкретния случай прави впечатление, че руския самолет е свален от засада – нещо, което издава умисъл и продължителна подготовка от държава съюзник на Русия във войната срещу ИГИЛ. Следователно, това е „удар в гърба” (коварство), както се изрази руския президент и е особено презирано във всички армии по света. За съжаление, такива анонси е имало, но те не са взети под внимания – руснаците не са очаквали такава наглост.

По тактически съображения, една от зоните на действие на руската авиация са били райони непосредствено до държавната граница Турция-Сирия. Обратният курс на руските самолети след изпълнение на бойната задача минава край самата граница, като за да се кацне в базата в „Хмеймин” (на 40 км. от границата) самолет трябва да направи завой от 90 градуса (от курс успореден на границата към курс успореден на средиземноморския бряг), тъй като пистата е строго ориентирана в посоката „север-юг”.

При това, трябва внимателно да се заобиколи териториалния апендикс от турска територия с размери 3х3 км.           При скорост от 1000 км./ час, този апендикс може да се пресече за 5-8 сек. При това, на растояние 20-30 км на запад от апендикса е труската военна база в Яйладаги, от където непрекъснато са дежурили във въздуха, и то на рубежа за атака, 4-6 турски F-16. Затова всякакви оправдания, че турският самолет 10 пъти е предупруждавал, че Су-24М нарушава държавната граница се лишени от елементарна логика – как за 8 сек. (ако предположим, чу руския самолет е сякъл апендикса) може да се установи нарушаването на границата и да се изпратят 10 предупреждения.

Нещо повече. Предполага се, че турският изстребител не е включил дори радилокационния прицел (толкова е бил близо да опашката на руския самолет), тъй като в този случай Су-24М има система за предупреждаване, че е облъчван от ракетен прицел. Остава да се предположи, че руските пилоти са или идиоти или самоубийци. Оцелелият щурман отхвърля всякакви заявления, че турския самолет изобщо е сигнализирал за своето присъствие. Ето защо руският президент има пълното право да нарича цялата «акция» бандитска, пиратска засада.

Така или иначе обаче, турската акция свърши част от това, за което беше извършена: военно е атакувана свръхдържава притежаваща ядрено оръжие, засегната е нейната военна чест и достойнство и тя не може да не реагира (цялата «епопея» е превърната в шоу и снета от снимачната група «Анна нюз»).

Няма да говорим за торпилиране на идеята за изграждане на обща антитерористична коалиция (как да правиш коалиция с партньори, когато всеки момент някой от тях може да стреля в гърбат ти), за влиянието на събитието върху конфликта Русия-Украйна, за повдигането на самочувствието на терористите, че могат да очакват помощ (виж отвратителните кадри за гаврата с убития руски летец), за провалянето на цялата руска антитерористична операция (след свалянето на руския самолет 18 турски самолети F-16 извършиха крупна акция по патрулиране на цялата турско-сирийска граница) и още много други.

Какви могат да бъдат военните отговори на Руската Федерация.

На първо място трябва да се установят пропуските и недоглежданията в организирането и провеждането на военната операция в Сирия. А те са доста и то – сериозни.

1.Руското военно командване видимо подцени и недооцени военните рискове на операцията, като прояви излишна доверчивост към своите „партньори”. До преди няколко дни то не разглеждаше Турция като възможен свой противник и съюзник на терористите. В момента Турция разполага с над 200 изстребителя от различни модефикации и 4-те руски изстребителя в Сирия са явно недостатъчни за противопоставяне на турската вонновъздушна мощ.

2.От тук произтичат и грешките в планирането на въздушните операции –липсата на въздушно-изстребително прикритие за атаките на бомбардировачите. Нескопосно беше осъществена спасителната операция с изпращане на старите хеликоптери МИ-8 без прикритие от най-новите МИ-28, при явния полет на ниски височини (до 100 м.) над вражеска територия, където стават лесна плячка дори от стрелково оръжие (стига се до смешната случка хеликоптер да бъде унищожен от минохвъргачка). Този пропуск много напомня далечното минало от войната в Чечня, когато в градски условия танковете щурмуваха Грозни без пехотно и артилерийско прикритие.

3.Очевидно спътниковата космическа групировка не е достатъчно добре координирана с действията на авиацията и не й указва нужната подкрепа в критични ситуации.

  1. Вниманието и предпазливостта на руските летци очевидно бяха намалени поради твърдата увереност, че терористите нямат противовъздушни средства да им противодействат на големи височини и, че с главният им партньор и конкурент (САЩ) нещата са договорени.◄

Що се отнася до конкретния военен отговор, на първо време той може да изглежда така :

1.Окончателното убеждаване на Русия, на руските власти, на руския народ и на руските военни, че Русия се намира в състояние на война и че никакви нейни действия, колкото и благожелателни да са те, няма да се вземат под внимание.А на война – както на война ! Без емоции, без предразсъдъци, но и без склонности към авантюристични действия. Война няма да има, защото никой не я иска и не е готов за нея. Но Русия е велика държава и не може да допусне някакви „мърлячи” да се „мотат” в краката й !

Да си спомним коментара на Чърчил по повод на Мюнхенските съглашения на Англия и Франция с нацистка Германия :

„Между войната и позора вие избрахте позора и получихте и войната !”

С други думи —

„если завтра война, если завтра поход, будь сегодня к походу готов !”

  1. Присъединяване дори символично към коалицията начело с Русия на всички или на повечето дружествени държави (по БРИКС, Армения, Белорусия и др.).

3.Укрепване и разширяване на руската космическа групировка и адаптирането й към условията на военно противоборство. В света само две страни могат да създават космически групировки от спътници за военни нужди и това са САЩ и Русия. Това също трябва да се напомни.

4.Нарастване на руската авиационна групировка в Сирия и довеждането й до две авиационни дивизи в състав от ралични родове авиация – около 200-280 самолета (тяхното базиране е отделен въпрос).

5.Увеличаване на средствата за радио — и радиолокационно противодействие с цел прикриване на цялото пространство над Сирия, Турция, Ирак, Израел, Йордания, Египет, южната част на Средиземно море, Балканския полуостров, Черно море с привличането на силите на Черноморския флот и на Северния флот.

6.Пълно блокиране на турско-сирийската граница и зачистване от терористи на крайгранична полоса широка до 10 км.

  1. Прикриването на гореспоменатите територии и акватории с добавка и на космическото пространство, с най-новите системи ПВО (в това число и С-500).
  2. Предвиждане и предварително планиране на провеждането на наземна операция със силите на армейски корпус (2-3 дивизии с ралични усилвания- в състав около 20 000 души).
  3. Адекватно на обстановката дислоциране на руската армия в европейската част на Руската Федерация.
  4. Всички тези мерки трябва да бъдат публично обявени.◄

При такива отговори ще стане ясно, че една съвременна ядрена свръхдържава си оставя правото да отстоява своите национални интереси навсякъде, където възникне нужда.

Може би тогава хора от калибъра на русофоба и българофоб Иво Инджев ще осъзнаят какви глупости „каканижат” :” Путин се държи като автобус «Икарус» и казва: Аз се движа, а който се блъсне в мен, лошо… Руският морков не сработи и Турция извади тоягата « („24 часа” – 25.11.2015 г.).Паметта на такива хора обикновенно е къса и Инджев просто е забравил, че колкото пъти Турция е „изваждала тоягата” срещу Русия, толкова пъти е яла здрав „пердах” !

И Лютви Местан трябва да запомни това !

News Front България

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;