Русия НАТО 3_8Дестабилизацията на Турция не е в интересите на Русия. Но превръщането и във филиал на ИД е още по-лошо. Така че не е изключено, че на някой ще му се наложи да помогне за възстановяването на историческата справедливост. Например днес на мнозина в Русия установяването на гръцко-арменската граница в Мала Азия би се възприемало като благо, макар че съвсем не е факт, че възстановената в границите на Византия от времето на Василий II Гърция или върнатата в границите на Тигран II Армения ще се окажат за Русия надеждни партньори. А идеите на САЩ за кюрдска държавност съвсем карат да се замисли човек, кой всъщност може да се окаже главния изгодополучател от руско-турската конфронтация.

Като цяло мога да повторя, че щом задачата за въвличане на Русия във война е на дневен ред, провокациите ще продължават. От кого да се чака следващата (от Турция, Украйна, прибалтийските страни) не е ясно. Така или иначе относно конкретната руско-турска криза, предизвикана от свалянето на самолета, то тук всичко едва започва. Туристите ще напуснат Турция, ще бъдат орязани икономическите връзки, МВнР ще иска извинения. Въпросът може да бъде разгледан и от Съвета за безопасност на ООН. И ще има да пътуват за Москва с молби за пари и оръжие всички, които не са против окончателно да решат турския въпрос.

Време за взимане на решение за това как да се отговори на турската провокация така, че и собствените интереси да не пострадат и на никой да не му скимне да повтори това, имаме. А пък засега Русия вече използва ситуацията, за да укрепи позициите си в Сирия. След реализирането на озвучените от Генщаба, Шойгу и Путин намерения напълно да се затвори сирийското небе с помощта на ПВО и да се увеличи броя на изтребителите в Хмеймим, разрешение за полети в сирийското въздушно пространство ще трябва да искат и французи, и американци, и всички останали желаещи да летят там. Просто за да не бъдат случайно взети за „летателен апарат, носещ потенциална заплаха за руските самолети”. И надали Турция ще може и по-нататък да участва активно в сирийското урегулиране.

Но ние сме само в началото. Още не сме избегнали войната, само я отложихме. И фокуса е в това, че в създалите се условия за Ердоган (който с провокацията със Су-24 сериозно подкопа вътрешнополитическите си позиции и турските позиции на международната арена) войната може да се окаже най-добрия изход от възможните. Ако той все пак стигне до война с Русия, проблема ще излезе на друго ниво. Да взимат решение за бъдещата си съдба ще трябва самите НАТО, а вътре в страната Турция ще разчита на консолидиране на обществото с цел даване на отпор на врага. За него това е крайно рискован, но изход. Както за Порошенко рискован, но единствен изход е възобновяването на войната в Донбас.

Ако пък Ердоган и Порошенко успеят да съгласуват действията си, то мечтата на САЩ може да стане реалност – Русия ще се окаже пред перспективата едновременно да се въвлече във военен конфликт с Украйна и страна от НАТО (Турция).

Така че не трябва да се чакат от руското ръководство прости линейни решения. Ситуацията на световната шахматна дъска става все по-объркана. САЩ предлагат в жертва все нови и нови свои съюзници. Рано или късно жертвата ще трябва да бъде приета.

Най-добре е това да се прави навреме.

Българска редакция News Front

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;