Ердоган lВ началото на пролетта на 2014-та, когато Крим вече бе руски, а гражданската война в Украйна едва започваше и на мнозина им се струваше, че най-лошото ще може да се избегне, в няколко статии и коментари отбелязах, че действията на САЩ и ЕС в Украйна имат всички признаци на провокация, чиято очевидна цел е въвличането на Русия във война. Тогава казах, че ако някой иска да накара някого да воюва, то рано или късно той ще го направи, въпросът е само кога и как. Оттогава не се промени почти нищо, освен един момент – залозите се вдигнаха. През пролетта на 2014г. САЩ и ЕС съвместно се опитваха да въвлекат Русия във войната в Украйна, разчитайки, че ще могат там да вържат руските ресурси, а сами да се намесят в удобно за тях време и място и лесно да достигнат геополитическа победа.

Сега вече става въпрос за това, че САЩ в опитите си да въвлекат Русия в неизгодна за нея война са готови да жертват своите съюзници от ЕС и НАТО.

Версии официални и не съвсем

И ето тук се роди турската провокация. Че това е именно предварително подготвена провокация аз съмнения нямам.

Може би бих могъл да повярвам, че професионалните оператори на турските медии случайно се оказват на мястото, от което можеше най-добре да се заснеме атаката срещу руския бомбардировач и случайно насочват обективите в нужната точка, в нужната минута. Всякакви работи се случват.

Но официалната версия, представена от турските власти, неопровержимо потвърждава както провокационния характер на действията на турските ВВС, така и факта, че решението за организиране на провокацията са били приети от първите лица на страната.

Турците не могат да отричат, че самолетът падна на сирийска територия. Заснетите от тях самите кадри фиксират това, че самолетът рухна веднага след като бива поразен от ракетата. Тоест това не е онзи случай, когато можеш да кажеш, че са го били поразили едва ли не над Анкара, просто той видите ли още дълго летял преди да падне. Значи, даже ако самолетът е бил нарушил въздушното пространство на Турция това би продължило броени секунди, а ударът по него е бил нанесен, когато той е бил еднозначно във въздушното пространство на Сирия.

Такъв догонващ удар би могъл частично да се оправдае, ако руския бомбардировач бе нанесъл удар по турската територия и веднага беше отлетял обратно през границата. Но такова нещо не е имало, а секундното пресичане на въздушната граница дори е трудно да бъде засечено.

Обаче по официалната версия на Анкара турските ВВС десет пъти за пет минути били предупредили екипажа на Су-24, че той лети не където трябва, после го свалили. И даже успели да получат санкция от премиера на Ахмет Давутоглу, който заяви, че лично е дал заповед за атака срещу бомбардировача.

Съвършено очевидно е, че турците са разчитали на съвършено определена информационна реакция от страна на Запада, когато ЕС и США, въпреки фактите приемат антируската версия, дори ако фактите я опровергават.

Когато стана ясно, че Западът критично се отнесе към турската позиция, че нито от НАТО, нито от ЕС е невъзможно да бъде получена еднозначна поддръжка на Анкара, че САЩ самостоятелно (без Европа) няма да правят заявления, Ердоган опита да модернизира версията си. В новия вариант самолетът се бил намирал във въздушното пространство на Турция от 7 до 17 секунди и е бил свален преди да успеят да определят типа и националната му принадлежност.
Турската версия сега съвсем не се връзва. Пилотите не са знаели кого са свалили, а генщаба на Турция веднага съобщи, че е свален руски бомбардировач. На премиера съобщават, че се канят да свалят някакъв неизвестен самолет и той веднага го разрешил, въпреки че в региона летят самолети на Русия, САЩ, Франция и Канада. Няма само самолети на ИДИЛ. Най-важното е че да вдигнат изтребителите, да предупредят 10 пъти, да получат разрешение от премиера и да свалят самолета според версията на Ердоган турците успяват за не повече от 17 сек.

Общо взето готвили те провокацията, разчитали на едно информационно-политическо съпровождане, а получили друго и се стреснали. Най-важното е, че Путин заяви, че руския самолет не е пресичал турската граница. Руския президент не може да греши, публично оценявайки ситуацията, способна да доведе до военен конфликт между Русия и страна от НАТО. Той не е Ердоган.

Българска редакция News Front

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;