Путин_XLДа си зададем въпроса. Могат ли турците да се решат на такава провокация без да я съгласуват със старшите партньори? Ако ставаше дума за спонтанно решение в критична ситуация, бих казал, че Ердоган и хората му са способни да взимат необмислени конфронтационни решения. Но ние вече отбелязахме, че провокацията е била предварително подготвена. Това не са били спонтанни действия, а хладнокръвно премислено и планирано убийство.

Анкара, както и Тбилиси през 2008 година, разчиташе на защита от страна на САЩ и НАТО. Основания да се надяват на нея турците имаха повече от грузинците – все пак Турция е членка на НАТО. Но резултатът се оказа един и същ. САЩ отстъпиха настрана и се направиха, че те нямат нищо общо с това. Ердоган се зачеса, но вече беше късно.

Сега мнозина експерти разсъждават как Русия ще затвори небето над Сирия с С-400, ще въоръжи кюрдите и ще победи Турция (не веднага, но скоро). Мисля, че да се говори за крути мерки засега е рано. Да, ще се усили ПВО на групировката и летателните апарати, които представляват потенциална заплаха за руските самолети, ще може да бъдат свалени. Да Русия ще се постарае да поеме по-плътен контрол над сирийското небе. Да, икономическите санкции срещу Турция вече действат. А пък по повод това кого как и срещу кого ще въоръжават, първо трябва да се почака и да се помисли.

Разбира се, оценките на президента на Русия, нарекъл действията на Анкара „удар в гърба”, и на външния министър, който обвини Турция в съдействие на терористите, са безпрецедентно строги за съвременна Русия и изискват приемането на конкретни мерки. Но за да не се окажат тези мерки изгодни на собствените ти врагове, трябва първо да се определи кой и за какво изигра така Ердоган.

А Ердоган бе именно изигран. Убедиха го да атакува руските въоръжени сили (да извърши акт на непровокирана агресия, даващ повод за военен отговор) и го оставиха един на един със съдбата.

Страната, която би могла да даде на Ердоган такива гаранции, които да го убедят да атакува руските ВКС, може да бъде само една – САЩ (останалите нищо не могат да гарантират, когато става дума за Русия).
През 2014 в Украйна САЩ можеха да очакват, че Русия ще реагира на преврата и началото на гражданската война по грузински сценарий и ще прати войски. Но през 2015 в Сирия Вашингтон явно не можеше да разчита на спонтанна реакция от страна на Русия. Да започне война с Турция Москва веднага не можеше просто защото най-напред трябва да се изтеглят туристите, след това да се създаде и разгърне групировка, способна да разгроми далеч не слабата турска армия, да обезпечи логистика (в това число и за Сирия, във връзка с неизбежното затваряне на проливите в случай на война) и едва тогава може да се действа. Всичко това отнема не една и две седмици, реално – два-три месеца минимум, че и половин година или година.

Следователно, на спонтанен конфликт Русия-Турция САЩ не са разчитали. Също както надали са разчитали, че ЕС и НАТО сериозно ще се впечатлят от нескопосаните турски лъжи и ще се хвърлят да спасяват Анкара от Москва.

Но Вашингтон активно опитва да играе с кюрдите. Кюрдите мечтаят за Кюрдистан. Кюрдските територии в Сирия и Ирак вече имат достатъчно широка автономия. В Иран кюрдите са значително по-малко и проблема не стои така остро. Затова пък под контрола на Турция са около 50% от териториите на потенциалния Кюрдистан, на нейна територия също така живеят до 40% кюрди (а сега, имайки предвид бежанците, вече може да са и 60%). Турция е единствената страна, която няколко десетилетия води с кюрдите война, при това включително на териториите на Сирия и Ирак. Плановете на Анкара и Вашингтон по отношение на кюрдите са диаметрално противоположни.

Вашингтон не може открито да застане против своя съюзник от НАТО и публично да подкрепи силите, борещи се за разчленение на турската държава. Но сега кюрдите почнаха да искат оръжие, финансиране и подкрепа от Русия, надявайки се, че Москва лесно ще се съгласи да помогне на врага на своя враг.

А турците не ти обичат не само кюрдите. Арменците помнят не само геноцида от 1915-1917г., но и турската блокада на Армения във връзка с конфликта в Нагорни Карабах. И те, безусловно, помнят, че Велика Армения при Тигран II Велики се е простирала до Черно, Каспийско и Средиземно море, а арменското царство в Киликия просъществува до 1515г. А и гърците не са забравили нито смирненското клане, нито са загубили желанието да си върнат Константинопол. Тоест желаещите да поучастват в разделянето на Турция ще са достатъчно и всички те ще дойдат да искат от Русия да им помогне в справедливата борба.

Българска редакция News Front

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;