Потоци информация, река. Вълни. Мощни и силни, блъскащи в носа. Нагълтване до безобразие. После суша и треска.

 

Нима не боли?

 

Хората искат пак да са хора, защото игрите на богове стават все по- страшни.

 

Времето иска от устите ни молитва: Господи помилуй! При вида от кървавата свобода, заработеното щастие се смее продажно, и смъртта изискано подава ябълка…»Искате ли да знаете?»- ябълката на раздора и знанието, че сме излъгали душите си. Това е само началото… Господи..

 

love

 

 

Лека нощ война!- по клепките на децата в подземията, тръпнещи от неразбиране и ужас, изтощаващ до безсъзнание.

 

Лека нощ война! Да дойде слънцето и да ни събуди, животът не е същият само след смъртта.

Лека нощ война! Децата трябва да заспят в прегръдка, а плачат.

Земята ухае на дъжд. От безсилие и  се плаче.

Синовете ти, дъщерите ти и бащите ти…майките, и сестрите, и братята…носят ранения пулс на живота.

Стъкленото бездушие с ятаган чупи нормалното.

Ужас в очакване на живота. Света сънува кошмар. Войната мечтае за мир.

Колко струва истината?

Затвори очи, спомни си топлата тишина на прегръдката. Мама. Затвори очи. Някога смътно когато започва живота…като целувка за лека нощ.

Лека нощ война, събуди ме любов. Света сънува пробуждането си.

 

Българска редакция News- Front.

Тагове: ; ;